Вече може да се каже какво откри екипът на проф. Николай Овчаров в последните дни на невероятния археологически сезон на Перперикон през 2025 г. Това е уникалният Храм на Слънцето, който се намира в Южния квартал на свещения скален град. Непознатата досега култова сграда се датира в III-IV в. и е част от огромния комплекс на Area Sacra – Свещената зона, оформила се окончателно през същия период на Перперикон. Тогава там се намират десетки храмове на различни божества, както и мавзолеи за видните граждани с кръгла и правоъгълна форма. След приемането на християнството през V-VI в. тук е изградена дългата почти 40 м грандиозна Голяма базилика, символизираща победата на новата вяра над езичеството.
Новооткритият храм представлява внушителна архитектурна конструкция от две концентрични окръжности, като външната стена е с диаметър 14 м, а вътрешната – 8 м. Представителният вход е от изток и гледа към главната улица, водеща през Южния квартал към Акропола на Перперикон. Стените са дебели по 0.6 м и са изградени от прецизно издялани каменни блокове с формата на паралелепипед. Отгоре се е извисявал купол, от който са открити извитите каменни елементи за свода и множество римски керемиди, с каквито бил застлан покривът. В абсолютния център на вътрешната ротонда се открива Свещеното огнище с дебел слой пепел и каменна поставка за горене на благовонни смеси. От изток пък се очерта оформено преддверие (пронаос) с четириъгълен план и тържествен вход. Открита в близост масивна атическа база за колона подсказва, че отпред е имало представителен портик. Днес той се намира в още неразкритата по археологически път зона, която предстои да бъде проучена през 2026 г.
Във вътрешността на сградата се намират монети от IV в., римски фибули, фрагменти от художествено изработени лампи и от фини тънкостенни съдове от прочутото римско стъкло със следи от цветни рисунки. Без съмнение става дума за кръгъл езически храм от типа „ротонда“. Според най-новите изследвания кръглите храмове се разпространяват през ранния период на Римската империя във владените от нея територии. В нашия случай вероятно става дума за светилище на Слънцето, повлияно от култа към Непобедимото слънце, въведен в държавата от император Аврелиан през 275 г. От него са били повлияни и първите християнски императори, изобразявани на монетите си с лъчисти корони, символизиращи Небесното светило.
Няма как на Перперикон да не видим връзка на подобен култ с древния Храм на тракийския Дионис, който разкрихме тук през 2005 г. Намерената в северозападната част на Двореца-светилище издълбана в скалите кръгла Зала с олтара отговаря напълно на описаното от античните автори светилище на тракийския Дионис, споменато за пръв път от Херодот. Това е мястото, където според римските автори Светоний и Макробий идвали редица велики личности, за да получат предсказания за бъдещето си. Може би новооткритият храм е бил наистина посветен на Слънцето и така през III-IV в. продължили старите традиции, водещи към миналото на скалния град Перперикон.