Бившият главнокомандващ на украинската армия и настоящ посланик на Украйна във Великобритания Валерий Залужни за първи път публично даде подробна оценка на две от най-значимите военни операции през последните години – контранастъплението през 2023 г. и настъплението в Курска област през 2024 г. В статия, публикувана на 24 септември в украинското издание „Дзеркало тижня“, той стига до извода, че и двете операции не са постигнали целите си и са стрували „твърде висока“ цена.
В анализа си Залужни се връща към кампанията от 2023 г., която ръководеше като главнокомандващ. Той посочва, че настъплението е било блокирано заради липсата на достатъчно ресурси и жива сила в ударните части. За да бъдат пробити силно укрепените руски позиции, Украйна е трябвало да разполага с решаващо превъзходство по огнева мощ и способност бързо да хвърли мобилни резерви в пробива, преди Русия да стегне отново линията си. По думите му такова ниво на капацитет така и не е било постигнато – както поради обективни ограничения, така и заради субективни фактори.
Операцията е била допълнително усложнена от преждевременното разкриване на украинските планове, което според него е превърнало настъплението в „реалити шоу“. Чувствителна информация е изтекла публично, позволявайки на Русия да предвиди ходовете на Киев. Още в края на 2022 г. и началото на 2023 г. боевете около Донецк са придобили характера на позиционна война, напомняща Първата световна. "Русия," отбелязва Залужни, "напредваше бавно, но неумолимо чрез постоянен натиск, а не чрез решителни маневри, оставяйки Украйна с ограничени възможности за пробив или обкръжение."
Относно операцията в Курск през 2024 г., Залужни признава смелостта на решението – първата голяма офанзива на украинска армия на руска територия. Започнала през август 2024 г., операцията доведе до завземането на около 1300 кв. км. Целта, разработена от неговия наследник генерал Олександър Сирски, беше да принуди Москва да прехвърли сили от източна Украйна и да предотврати очаквана руска атака срещу Сумска област.
Макар първоначално настъплението да изненада мнозина, успехът се оказа краткотраен. Русия, подсилена от разполагането на около 12 000 севернокорейски войници, започна контранастъпление през пролетта на 2025 г. и си върна по-голямата част от териториите. Залужни отбелязва, че ограничени нахлувания могат да бъдат оправдани, ако цената им – особено в човешки животи – е пропорционална и целите са ясни. В този случай обаче изводът е ясен: тактически пробив в ограничен сектор не означава оперативен успех. "Русия е успя да използва своите технологични и тактически преимущества, първо спирайки настъплението, а след това обръщайки резултата."
Тази позиция се различава от оценката на Сирски. Настоящият главнокомандващ през цялата година подчертаваше огромните загуби на Русия, като през юли заяви, че Москва е изгубила до 80 000 войници убити или ранени. Той не посочи украинските загуби, но настоя, че руските са значително по-високи, определяйки това като основното постижение на операцията. Анализаторите обаче остават разделени – някои виждат стойност в временното разстройване на руските планове, докато други смятат, че усилието е изтощило ресурсите на Украйна, без да спре настъплението на Москва в Донецка област.
Залужни обобщава, че и контранастъплението от 2023 г., и операцията в Курск през 2024 г. показват границите на тактическите успехи, когато общите оперативни условия са неблагоприятни. Неспособността да се използва пробивът и да се развие настъпление в дълбочина означава, че Украйна не е могла да постигне траен успех. Остава, по думите му, позиционен застой, определян както от собствените слабости, така и от устойчивостта на руската отбрана.
Президентът Володимир Зеленски потвърди, че плановете за контранастъплението от 2023 г. са попаднали в ръцете на Кремъл още преди началото на операцията – факт, който подчертава уязвимостите на Украйна в онзи момент. Залужни, отстранен като главнокомандващ през февруари 2024 г. (слуховете са, че между него и Зеленски е имало силна вражда и неразбирателство) и назначен за посланик в Лондон през юли същата година, сега представя тези епизоди като уроци от война, която все повече се определя от изтощение и патова ситуация, а не от решителни офанзиви.
