Генералният секретар на НАТО Марк Руте заяви във вторник, че Полша и Естония са били прави да задействат член 4 от устава на Алианса и да поискат спешни консултации на Северноатлантическия съвет след последните нарушения на въздушното пространство от страна на Русия.
Руте описа повторните нарушения като част от „по-широк модел на все по-безотговорно руско поведение“. Той отбеляза, че това е вторият път за две седмици, в който НАТО се събира по член 4, след като Полша поиска разговори на 10 септември, когато руски дронове проникнаха дълбоко в полската територия. Други членове, включително Финландия, Латвия, Литва, Норвегия и Румъния, също са регистрирали подобни нарушения.
Генералният секретар потвърди, че НАТО е издигнало изтребители след като три руски МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство миналата седмица, като останаха там 12 минути преди да се оттеглят. Самолетите са били ескортирани извън страната, а Руте подчерта, че въпреки че Алиансът е избрал да не ги сваля, НАТО няма да се колебае да използва сила, ако е необходимо. „Първо оценяваме ситуацията, но ако се налага, ще направим необходимото,“ заяви той. Руте предупреди, че независимо дали действията на Москва са умишлени или резултат от „очевидна некомпетентност“, НАТО остава готово да реагира.
В отговор на нарастващия брой инциденти, НАТО стартира операцията „Източен Страж“ на 12 септември, за да засили отбранителната си позиция по източния фланг. Алиансът подчерта, че Русия не трябва да има „съмнение“ в готовността на НАТО да използва всички налични военни и невойскови средства съгласно международното право. Руте подчерта, че ангажиментът към член 5 за колективна отбрана е „непоклатим“.
Напрежението се засилва и след наблюдения на дронове в Северна Европа. Летище Копенхаген беше принудено да затвори за часове след появата на големи дронове в неговото въздушно пространство, което доведе до подобни действия в Осло, Норвегия. Датският премиер Метe Фредериксен описа инцидента като „най-сериозната атака срещу критичната инфраструктура на Дания“ в последната памет, а властите заявиха, че мащабът на операцията предполага „способен извършител“. Норвежките власти също потвърдиха няколко нарушения на въздушното пространство от руски самолети по-рано тази година.
Докато президентът на Украйна Володимир Зеленски осъди инцидента в Копенхаген като агресия на Кремъл, Русия отхвърли обвиненията. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи твърденията като „безпочвени“, обвинявайки Дания и други страни, че правят необосновани обвинения без доказателства.
Официални представители на ЕС изразиха загриженост за нарастващия модел на руските провокации. Говорителят на Европейската комисия Анита Хипер отбеляза, че последните инциденти с въздушното пространство в Полша, Румъния, Естония, Дания и Норвегия отразяват целенасочена стратегия за тестване на европейските граници и решимост. „Това не беше случайно,“ каза тя, характеризирайки нарушенията като „безразсъдни действия“, предназначени да подкопаят европейската сигурност. Дания ще се присъедини към други държави на първа линия от ЕС – включително България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша и Румъния – за разговори тази седмица за укрепване на „стена от дронове“, за да се противодейства на подобни заплахи.
В същото време Естония сигнализира готовност за по-дълбоко военно сътрудничество. Министърът на отбраната Хано Певкур заяви, че Талин е готов да приеме съюзнически сили, включително идващия британски флот с ядрено-способни изтребители F-35A. Естония, която няма собствени изтребители, вече разчита на съюзниците от НАТО за охрана на въздушното пространство. Певкур обаче предупреди, че провокациите на Москва имат за цел да изместят вниманието от Украйна към националната отбрана на НАТО, и призова съюзниците да не се разсейват.
Същевременно Литва продължава да подчертава ангажимента си към Украйна, въпреки вътрешнополитическите промени. Външният министър Кестутис Будрис, бивш национален съветник по сигурността на президента, заяви, че подкрепата на Литва остава „безусловна“. Той наскоро откри проектен офис на литовското правителство в Киев, отбелязвайки петата си визита в Украйна за девет месеца.
Будрис подчерта, че подкрепата на Литва няма да отслабне дори ако преговорите за коалиция във Вилнюс включват партии, критични към Украйна. Той аргументира, че както националните интереси на Литва, така и сигурността на евроатлантическата общност изискват устойчива подкрепа за Киев, включително натиск върху Русия чрез санкции, интеграция на отбранителните способности и бъдещо членство на Украйна в НАТО.
Будрис критикува постоянните ветота на Унгария по решенията за разширяване на ЕС като разрушителни, но посочи, че са възможни алтернативни решения – „План Б“, за да продължи процесът на присъединяване на Украйна. Той също така призова за по-строги санкции срещу руските енергийни компании и по-тясно прилагане на мерките срещу „сенчестия флот“ на Москва, като подчерта, че настоящите мерки остават непълни.
За Литва разширяването на ЕС и интеграцията на Украйна в НАТО вървят ръка за ръка с предоставянето на дългосрочни гаранции за сигурност. Вилнюс вече е ангажирал военна помощ, равняваща се на 0,25% от БВП всяка година за следващото десетилетие, което възлиза на около 1 милиард евро само за 2025 г. Будрис подчерта, че Украйна трябва да се разглежда не само като получател на помощ, но и като приносител за европейската сигурност, особено в областта на противовъздушната отбрана.
Той подчерта, че макар формалното присъединяване към НАТО да зависи от консенсус, Украйна вече функционира като част от европейската система за сигурност. „Член 5 е най-интимният ангажимент – да се защитаваме взаимно с живота си. И да, ние се движим в тази посока,“ каза Будрис.
