Каква е историята на кървавата песен на бойната ни слава и как „Шуми Марица“ се превръща в националния ни химн след Съединението на България?В мигове на национални изпитания, когато патриотизмът е доказван с кръв, от освободителните борби до Втората световна война, една песен се носи по българските бойни полета.
„Шуми Марица“ навсякъде се е слушала, че много често дори оркестърът е предвождал българските войски“, каза Славея Сурчева, експерт – НВИМ.
Славея Сурчева от Националния военноисторически музей ни пренася във времената след Съединението, когато „Шуми Марица“ се превръща в национален химн. Но не със закон, а заради любовта на българите.
„Всички автори, които са описвали войната споделят за въздействието, което тази песен има над българите. Той никъде не утвърден в документ, нито в Конституцията е написано, че „Шуми Марица“ е химнът на България. Върхов момент в историята е сръбско-българската война, която ние водим, за да защитим съединението на Княжество България с Източна Румелия“, разказа Славея Сурчева.
Оказва се, че „Шуми Марица“ се ражда още преди Съединението. Автор на текста е учителят Никола Живков, а музиката взима от кавър на немска военна песен.
„Той е секретар на четата на Филип Тотю и заедно с нея участва в сръбско-турската война от 1876 г. След войната той отива в Плоещ, където пише текста на „Шуми Марица“. Една от песните, която е доста популярна по това време е една немска песен, в превод заглавието ѝ е „Когато войниците преминават през града“. Но всъщност „Шуми Марица“ военният марш, който познаваме днес, го познаваме с текста на Иван Вазов“, разказа още експертът Славея Сурчева.
„Шуми Марица“ е нашият национален химн от 1886 до 1947 година. Тогава България става Народна република, а комунистическата власт опитва да заличи връзките с монархическото минало на страната ни.
Но въпреки политиката, до ден днешен, няма официален празник, в който гвардейски духов оркестър да не изпълнява кървавата песен на бойната ни слава.