С военни почести и панахиди бе отбелязана 122-рата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.
Тържества имаше в Благоевград, Пловдив, Кюстендил, Хасково, Попови ливади, съобщава БТА.
Честванията в Благоевград започнаха с панихида в памет на героите, загинали за вярата и свободата на България, и полагане на цветя на мемориала „Делчев род“ в двора на църквата „Въведение Богородично“ .
Има много дълбока символика в това място, това не е просто мемориал, а и костница, защото тук са костите и на Никола Делчев, каза кметът на Общината Методи Байкушев. За нас е привилегия да имаме частица от този род тук, отбеляза той.
Церемонията продължи с полагане на цветя на паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“ с участието на военнослужещи от Трето бригадно командване – Благоевград.
Илинден беше възторг, беше огън, беше обречена надежда, но не се провали, каза в словото актьорът Александър Митев от Драматичен театър „Никола Вапцаров“.
Сред присъстващите на събитието бяха заместник областният управител Христо Ангелов, председателят на Общинския съвет в Благоевград Антоанета Богданова, представители на политически сили и образователни институции, общественици и граждани.
В Пловдив церемонията с участието на военен духов оркестър, представително формирование от Гарнизон Пловдив - почетна рота и венценосци, и членове на комитет „Родолюбие” беше проведена традиционно пред паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония, загинали в национално-освободителните борби и войните за България.
Водещ на церемонията беше актьорът от Драматичен театър - Пловдив Симеон Алексиев, а официалното слово по случай празника беше произнесено от Юлиан Ангелов, секретар на ВМРО и народен представител в 43-тото и 44-тото Народно събрание.
“В историята на всеки един народ има определени личности, които оставят такава трайна следа, че споменът за тях остава вечен. Българската история не прави изключение. Има обаче и една особена категория хора, чиято история е подплатена с тайни, за които се знае малко или това, което се знае, е изпълнено с противоречия. Народът обаче ги е увековечил в своите песни и стихотворения и така предава паметта за тях на следващите поколения”, каза Симеон Алексиев.
Той прочете и текста на песента “Ясен месец веч изгрява”, който е написан като въстанически марш от войводата и деец на ВМРО Яне Попов. Песента се превръща в химн на тракийската революционна борба и на Странджа.
“На 2 август, Илинден, избухва въстанието в Македония. На 19 август, Преображение, избухва в Одринско. Всички тези хиляди българи в Македония и Одринско, които се включват, правят саможертва, за да могат да бъдат те и техните семейства свободни граждани. Всички тези хора не дават своя живот напразно. Те дават своята саможертва, за да може следващите поколения да продължават да са българи и да отстояват българщината”, каза в словото си Юлиан Ангелов.
Той посочи, че Пловдив е един от градовете, които приемат бежанци от Беломорието и Одринско.
“В такива дни трябва да си дадем сметка какво са правели нашите деди и какво са искали от свободна България. Защото виждайки днес какво се случва в нашето общество, виждайки разединението на българския народ, не можем да бъдем достойни наследници на тези хора. Ние като българи трябва да сме единни и да продължаваме да защитаваме българщината, където и да се намира тя”, каза още Ангелов.
Сред официалните гости на събитието бяха още заместник-кметът на град Пловдив по култура, археология и туризъм Пламен Панов и заместник-председателят на Общински съвет - Пловдив Стефан Послийски.
В рамките на церемонията на паметника бяха поднесени венци и цветя на паметника, а присъстващите отдадоха почит на загиналите с едноминутно мълчание.
В Хасково церемонията с участието на военнослужещи от военното формирование 52 740 и духов оркестър се състоя пред паметника на Десети пехотен родопски полк в едноименния парк.
Почетният строй на армейците прие командирът на Втора механизирана бригада бригаден генерал Мирослав Костадинов. Венци и цветя поднесоха областният управител на област Хасково Стефка Здравкова, заместник-кметът Мария Вълчева, секретарят на община Хасково Пламен Лечев, други официални лица, представители на политически партии и обществени организации, граждани.
Общоградското тържествено честване бе организирано от община Хасково и Военно формирование 52 740 Хасково.
Кюстендил отбелязва днес своя официален празник и 122- годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Решение за обявяването на 2 август като официален празник на града е взето от Общинския съвет през 1997 година.
С тържествен ритуал по полагане на венци и цветя пред паметника на Тодор Александров, Кюстендил се преклони пред паметта на загиналите за свободата в Илинденско-Преображенското въстание. Венци и цветя поднесоха кметът на Община Кюстендил Огнян Атанасов, председателят на Общинския съвет Димитър Велинов, заместник областният управител Георги Джоглев, общински съветници, представители на Архиерейско наместничество - Кюстендил, представители на политически партии и организации, граждани.
С възпоменателна програма пред паметника на Гоце Делчев в село Попови ливади, община Гоце Делчев, бяха отбелязани 122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Събитието започна със заупокойна молитва, отслужена от отец Георги. Венци, а цветя в знак на почит към загиналите герои положиха народният представител Цвета Рангелова, представители на общинските власти на Гоце Делчев и Сандански, както и представители на институции и политически партии.
По време на възпоменанието кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов подчерта, че духът на илинденци остава пример за родолюбие и жертвоготовност. По думите му героизмът и саможертвата на въстаниците са неделима част от националната ни памет и олицетворяват стремежа на българите в Македония и Одринско към свобода и достоен живот. Москов отбеляза, че и днес посланията от онова време имат своето значение и призова новите поколения да се обръщат към творчеството на автори като Пейо Яворов и Димитър Талев, за да разбират по-дълбоко историческия контекст на събитията.
В словото си отец Георги акцентира върху християнските добродетели и посочи, че саможертвата на въстаниците е израз на най-висшата форма на любов – да дадеш живота си за ближния. Той призова присъстващите да проявяват грижа и внимание към хората около себе си в духа на християнската вяра.
