Неспазването на правилата и липсата на санкции – най-големият проблем в родното образование. От години в училищата ни се потъпкват дори най-елементарните правила. Постепенно санкциите – за дребни, а и за сериозни нарушения – започнаха да се прилагат все по-трудно, все по-рядко, все по-безрезултатно. 
 
Това заявява председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на столичното 119. СУ "Акад. Михаил Арнаудов" Диян Стаматов във Facebook. 
 
Ето какво пише още Стаматов: 
 
Спомням си случай, при който родител обжалва забележка, наложена на детето му – пет години дело в административния съд. Загуби го. Но за него беше важно. Символично. 
 
Днес реалността изглежда така: 
 
– Учениците закъсняват системно за часове. 
 
– Пушат в училищните дворове. 
 
– Нарушават правилниците без притеснение. 
 
– Нямат домашни, не са подготвени и това се приема почти за “норма". 
 
– Демонстрират грубо отношение към учители и ръководство. 
 
– Агресията между съученици – вербална и физическа – не е рядкост. 
 
– Облеклото често е тема на спорове и провокации. 
 
– А ако учител опита да вземе телефон от ученик, изглежда все едно води битка на живот и смърт. 
 
Налагането на санкции е административен кошмар. Да извикаш родител в училище, за да се запознае и подпише за наказание, понякога е по-трудно от подготовката за цяла конференция. И макар все още да има разумни и подкрепящи родители, мнозина са готови да спорят, да защитават нарушителите, без да видят по-широката картина. 
 
Често се казва: “Всичко е въпрос на превенция". Но когато сериозни нарушения остават без последствия, когато всички виждат безсилието на училището – това безсилие неизбежно се пренася и върху държавата. 
 
А къде остават правата на онези ученици и учители, които спазват правилата? 
 
Израства едно поколение с усещане за пълна ненаказуемост – без респект към учителите, съучениците, обществото… дори към родителите си. 
 
На този фон, приетата вчера на първо четене промяна в Закона за предучилищното и училищното образование – относно либерализацията при налагането на санкции и забраната за ползване на мобилни телефони в училище – е стъпка в правилната посока. 
 
Да не забравяме: Училището е задължително до 16-годишна възраст. 
 
А това задължение носи със себе си и отговорност: За спазване на правила и за уважение към правата на всички, които са част от него.

 
                     
                                                                     
                                                                     
                                                                     
                                                                     
                                                                     
                                                                    