Само един от 10 родители подава сигнал, когато детето му пострада от насилие, сочат данните от изследване "Обществени нагласи по теми, свързани с насилие над деца и насилие между деца", проведено по поръчка на фондация „Лъчезар Цоцорков“. Това съобщават от фондацията пред БТА .
Изследването е проведено от изследователска и консултантска компания ESTAT сред 1006 души на възраст между 25 и 64 години, от които еднакъв брой мъже и жени, в периода 26 февруари – 06 март 2025 г. на територията на България.
Насилието между деца в България се повишава, а хората все по-често разпознават различните му форми като сериозен обществен проблем, сочат данните. За три четвърти от българите - или 75 на сто, то е сред водещите обществени заплахи. За други 20 на сто насилието между деца е сред най-сериозните предизвикателства на нашето време. В същото време само един от 10 родители подават сигнал, когато детето им стане жертва на насилие, а едва три на сто търсят институционална реакция, когато собственото им дете прояви насилие.
Повечето анкетирани виждат в насилието между деца пряк път към престъпност и социална несигурност – 71% от анкетираните свързват насилието с нарастваща престъпност, а 58% – със създаване на рискова среда за всички деца.
Според резултатите от проучването най-честата реакция е липса на реакция. В над една трета от случаите дори няма разговор с пострадалото дете. Семейството остава затворена система, а проблемът – премълчан, показват данните.
Повече от половината анкетирани родители (59%) споделят, че детето им е било жертва на насилие, 63% признават, че детето им е проявявало насилие – независимо дали спрямо друго дете, възрастен или животно. Въпреки тези данни темата остава обвита в срам и мълчание.
Седем на сто от децата на преживели насилие от възрастен в детството си също са насилвани, докато делът сред респондентите, които не са потърпевши, е едва три на сто. Най-често тормозени от деца (по-големи, на същата възраст или по-малки) са децата на високообразованите, заможните, жителите на София и малките градове и населението на Югозападния район, сочат данните. Около половината от децата на преживелите насилие от възрастен са били тормозени от по-голямо дете, а на 58 на сто - и от по-малко дете, дялове, които потвърждават валидността на извода за наследствената виктимизация, се посочва в изследването.
Обществото е в състояние да посочи водещите причини за детската агресия. Почти 80% я свързват с насилие в семейството и липса на родителски контрол, а 65% – с негативно влияние от връстниците. Липсата на емоционална подкрепа и разбиране се разпознава като причина от близо 47%. Въпреки това системни фактори като бедността се пренебрегват – едва 23% я посочват като основна причина, което разкрива липса на разбиране как влияе социално-икономическата среда върху децата, показват още данните.
От фондацията изразяват тревога, че проблемът с насилието между деца остава затворен в семейството. Всяко семейство го преживява индивидуално, но ефектът от него е обществен, колективен, посочва Мариета Гечева, програмен директор "Закрила на деца" във фондация "Лъчезар Цоцорков". Имаме огромна нужда от развиване на социално-емоционални умения при децата от най-ранна възраст – умения като познаване на собствените емоции, състрадание, създаване на приятелства, в противовес на призивите за агресивни действия, завист и доминиране, които за съжаление толкова често виждаме в социалните мрежи като модели на поведение сред децата, коментира Гечева.
Фондация „Лъчезар Цоцорков" е създадена през 2019 г. и има за мисия да допринася за благополучието на българското общество чрез насърчаване на културата, образованието, здравеопазването и грижата за деца в уязвимо положение.
