Европа стои пред кръстопът, а пътят напред изисква смели решения и единство.
Tова бе основното послание на бившия италиански премиер и настоящ президент на института "Жак Делор", Енрико Лета. Като част от Green Transition Forum 5.0, той проведе експертна дискусия с водещи фигури от българския бизнес. Лета очерта своята визия за бъдещето на единния пазар на ЕС, базирана на доклада му за бъдещето на Европа "Повече от единен пазар".
Петото поредно издание на най-голямото събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.
Един от болните въпроси, на които Лета наблегна, е осезаемата фрагментация на европейските капиталови пазари, особено в сравнение с американския им гигант. "Само NASDAQ е съпоставим с всички европейски фондови борси, взети заедно и умножени по две", отбеляза той, за да илюстрира мащаба на предизвикателството. Вместо единен финансов хъб, Европа прилича на "комплексна система" от множество национални "басейни" - швейцарски, парижки и други, което възпрепятства необходимата консолидация.
Решението, според него, не е еднозначно, а изисква паралелни усилия както за задълбочаване на Съюза на спестяванията и инвестициите, така и за драстично повишаване на финансовата грамотност на европейците.
"Истинският потенциал на Съюза на спестяванията и инвестициите се крие в създаването на ефективни инструменти за спестителите", подчерта Лета. Той обаче не спести и критики към ниската финансова култура на Стария континент: "Нивото на финансово образование в моята страна (бел.ред. - Италия) е много ниско... Да убедиш хората да инвестират спестяванията си в нещо, което не просто 'спи' под възглавницата, е почти невъзможна мисия."
Бившият премиер не скри опасенията си, че Европа твърде често се лута между гасенето на непосредствени пожари - било то COVID, войната в Украйна или финансови сътресения - вместо да се фокусира върху дългосрочни стратегически приоритети като повишаване на конкурентоспособността, енергийна независимост и обща отбрана. Лета бе категоричен, че търговските войни са игра с нулев резултат за Европа. Макар и да призна важността на разходите за отбрана, той предупреди, че те не бива да изяждат ресурси, жизненоважни за други ключови сектори, включително кохезионните фондове.
Дискусията неизбежно засегна и наболелия енергиен въпрос. Лета посочи фрапиращите разлики в цените на енергията между държави като Испания и Португалия, от една страна, и България и Италия, от друга. "Ако имате десет пъти по-висока цена в една страна спрямо друга, това създава пълен хаос в европейската конкурентоспособност", заяви той. Изходът, според него, е в постигането на енергийна независимост чрез "интелигентен микс от централизация и субсидиарност" и изграждането на модерни, взаимосвързани инфраструктури. Те биха позволили на предприемачите гъвкаво да избират най-изгодния наличен енергиен източник във всеки един момент.
Като конкретни стъпки към по-дълбока интеграция, Лета предложи амбициозната концепция за "28-и режим" - общоевропейски бизнес режим, аналогичен на практиките в американския щат Делауеър, който да улесни компаниите. Той също така настоя за решителен преход от директиви към регламенти в европейското законодателство, за да се сложи край на фрагментацията и да се постигне реална унификация, вместо 27 различни национални тълкувания.
Лета бе откровен и по отношение на България, споделяйки, че при подготовката на своя доклад не е успял да осъществи посещение у нас поради тогавашната политическа нестабилност. Липсата на "стабилен национален събеседник" е възпрепятствала пълноценния диалог. Той подчерта, че наличието на такива предвидими партньори на национално ниво е от ключово значение за ефективността на европейските дискусии и вземането на решения.
В края на срещата си с българския бизнес, Лета отправи силен апел за смелост и стратегическа визия. Той изтъкна огромния, все още не напълно реализиран потенциал на региона на Централна и Източна Европа. "Не бъдете плахи", посъветва той българските предприемачи и политици, "нито тук, в София, нито във вашите професионални асоциации на европейско ниво, нито в Брюксел". Посланието му бе ясно: само чрез обединени усилия, стратегическо планиране и решителни реформи Европа може да преодолее настоящите предизвикателства и да си осигури по-конкурентоспособно и устойчиво бъдеще.
Веднага след диалога с представителите на българския бизнес, Енрико Лета даде официален старт и на петото издание на Green Transition Forum. В своето встъпително слово към участниците, той очерта основните приоритети и неотложни задачи пред Европейския съюз.
"За мен е голямо удоволствие да бъда тук, в София, след два дни на дискусии, и да имам възможността да открия заедно с вас този фундаментален и много важен форум", започна Лета. "Искам само да ви дам няколко много кратки идеи относно причината, поради която този форум днес е толкова ключов и толкова важен - за региона, за целия Европейски съюз, в момент, в който Европейският съюз е на кръстопът."
Лета сподели своя богат европейски опит, подчертавайки критичните моменти в един законодателен мандат на ЕС. "Моят европейски опит ми подсказва, че в Европа, в един европейски законодателен мандат, имаме три ключови момента", обясни той. "Първият момент са първите шест месеца, в които трябва да реорганизираме всичко: да решим кои ще са комисарите, какъв ще е политическият баланс в Парламента и начинът, по който ще бъде представен стратегическият план. Тези шест месеца бяха втората половина на миналата година."
"След това имаме две години. Две слънчеви години - 2025-а и 2026-а", продължи Лета с метафора, намеквайки за периода на активна работа и възможности. "Ако не успеем да вземем правилните решения през тези две слънчеви години, ще бъде невъзможно да постигнем резултати във втората или третата част на мандата."
Именно поради тази времева рамка, Лета определи настоящия и следващия период като решаващи: "Ето защо това, което се случва през тази година и следващата, ще бъде от решаващо значение за бъдещето на Европейския съюз. Година, в която всичко се случва около нас - от гледна точка на кризи, от гледна точка на големи трудности, но също и от гледна точка на възможности."
Той не пропусна да изтъкне нарастващата роля на София и България като важен европейски център: "Това, което бих искал да кажа, е, че София, България, срещата на върха за зеления преход, все повече се превръщат в европейско място за срещи." Лета сподели усещането си от последните дни на дискусии: "Имам чувството през тези два дни, слушайки, че има нов импулс. И това е посланието, което бих искал да отправя и да споделя с вас."
"Имаме подреждане на планетите, каквото никога досега не съм виждал," заяви Лета, изразявайки оптимизъм за потенциала на настоящия момент. "Подреждане на планетите от гледна точка на усещането за приоритет, за неотложност, а също и разбирането, че това, което се случва около Европа, ни дава последния шанс да се интегрираме и да останем заедно."
"Голямата мисия за Европейския съюз днес е да бъде независим и автономен," категоричен бе той. "Когато говорим за сигурност, сигурността е по-широко понятие. Сигурността означава енергийна независимост. Сигурността означава свързаност. Сигурността означава финансова система, която може да работи самостоятелно, без да бъде колония на други."
Лета заключи с предупреждение и призив:
"Днес Европейският съюз е изправен пред това голямо предизвикателство. Това, което искам да споделя с вас, е усещане за оптимизъм. Имам чувството през тези първи месеци на европейския живот, че има нов ангажимент. И мисля, че вицепрезидентът Шефчович ще ви представи идеи, които ще потвърдят това усещане за споделена неотложност и решителност. Знаем много добре, че без по-интегриран Европейски съюз ще бъде невъзможно да постигнем резултати. Ще бъде невъзможно да се мащабираме и ще бъде невъзможно да бъдем на нивото на предизвикателствата, пред които сме изправени днес."
Специален акцент в речта му бе поставен върху зеления преход:
"И това е частично и по отношение на зеления преход. Искам да завърша със споменаването на голямото предизвикателство, пред което е изправен зеленият преход. Зеленият преход е нашето бъдеще. Той е бъдещето на нашите деца. Ако мислим за нашите деца и тяхното бъдеще, ако мислим, че бъдещето означава те да могат да оцелеят след изменението на климата... Преди няколко дни видях карта, представена от учени, за местата по света, където ще бъде невъзможно да се живее през 2100 година. Първата ми реакция беше да си кажа - 2100-та, аз няма да съм тук. Но си помислих, че през 2100-та вероятно моите деца ще бъдат там. И със сигурност техните деца ще бъдат там. И когато виждам, че през 2100-та моята собствена страна, без Доломитите, но останалата част от моята страна, ще бъде невъзможна за живеене поради температурите, мисля, че всички ние носим отговорност. Най-голямата отговорност е да направим зеления преход осъществим, а не неосъществим."
За да се случи това, според Лета, е необходима промяна в европейския дебат.
Днешният форум, бих искал да ви оставя с това послание, е много важен, за да се опитаме да коригираме европейския дебат относно зеления преход. Зеленият преход е нашата обща мисия. Но ние трябва да направим зеления преход осъществим. А за да направим зеления преход осъществим, това означава, че трябва да го съпроводим. Трябва да съпроводим прехода по финансов начин, който позволява на прехода да подпомага работните места, а не да ги унищожава. Да позволи на зеления преход да помогне на най-бедната част от обществото, а не да бъде срещу най-бедната част от обществото. Трябва да работим, за да помогнем на някои от най-засегнатите групи в нашето общество. Имам специално предвид света на фермерите, например. Трябва да бъдем с тях и да им помогнем да преминат през този преход. И в същото време индустриалният свят. Индустриалният свят, който е, мисля, най-важната част от нашата европейска гордост. Европа е индустрия. Мисля, че голямата грешка преди няколко години се случи, когато ние, европейците, си помислихме, изведнъж, в началото на този век, че е възможно да делегираме енергията на Русия, производствената индустрия на Китай, а сигурността и технологиите на САЩ. Оставяйки за нас креативността. Това изглеждаше много умна идея. В действителност се оказа катастрофа. Защото без енергия, без технологии, без индустрия, без капацитета да бъдем иновативни, ще бъде невъзможно за нас да имаме бъдеще. Така че ви оставям с тази голяма, голяма мисия. Вие имате тази седмица. Трябва да прекроите, да преразгледате тази рамка. И да представите на европейско ниво свежа и нова идея как да направим зеления преход осъществим и успешен. Нуждаем се от това. И се нуждаем от големия принос от София, от България, от тази фундаментална част на Европа", завърши Енрико Лета под аплодисментите на присъстващите.
Източник Дир.бг
