6 май – Денят на Свети Георги, един от най-тачените пролетни празници в българския календар, носи със себе си дълбоко вкоренени традиции, символика и обреди. Централно място в празничната трапеза заема гергьовското агне – не просто ястие, а древен ритуал с многопластово значение.
Агнето – свещената жертва
Според християнската традиция Свети Георги е покровител на овчарите и стадата. В чест на него, всяка година българските семейства приготвят цяло печено агне – акт, възприеман като жертвоприношение за здраве, плодородие и благополучие през идната година. Жертвата на агне е останка от езическите времена, когато животното е било принасяно на боговете на земята и плодородието.
Агнето трябва да е мъжко, родено през пролетта, символизиращо новия живот. То често се коли рано сутрин на Гергьовден, обикновено от най-стария мъж в семейството, с молитва за здраве и защита от болести и нещастия.
Обредна трапеза и ритуали
След като агнето бъде изпечено – традиционно в пещ, пълнено с ориз, дреболии и подправки – то заема централно място на празничната трапеза. Преди първата хапка, домакинът прави кръст над агнето, като част от ритуала за благословия. Първото парче месо се дава на най-възрастния член на дома или се оставя настрани "за душите на умрелите".
Неотменима част от обичая е раздаването на месо на съседи и близки – жест, който символизира споделянето на благоденствието. В някои региони агнето се освещава от свещеник, а кръвта му се използва за ритуално намазване на прага на дома или челата на децата – защита от зли сили.
Символика и вярвания
Гергьовското агне е натоварено с дълбока символика – на пролетното обновление, плодовитостта на земята и чистотата на жертвата. Вярва се, че яденето му носи здраве през цялата година, а отказът от участие в обреда може да донесе нещастие.
Според народните поверия, ако агнето се "усмихва", когато е изпечено (с отворена уста), годината ще бъде плодородна. Ако се сънува агне на Гергьовден, това е знак за щастие и радостни новини.
Духът на Гергьовден днес
Въпреки че в съвременното общество част от ритуалната дълбочина на празника се е изгубила, гергьовското агне остава жив символ на българската културна идентичност. То обединява поколения около общата трапеза и съхранява духа на предците – силен, устойчив и свързан със земята и природата.
И така, и тази година, на 6 май, ароматът на печено агне ще се разнесе из цяла България – знак, че традицията продължава да живее.
