Папа Франциск беше и си остава един от най-необичайните католически лидери. Различен, смел, необикновен духовен водач, той разчупи религиозните и културни стереотипи и отвори широко прозорците на Ватикана за промени в името на доброто и човешкото състрадание, на реалните проблеми – просточовешки и световни.
Трудно е на малко място да се изброят и опишат всички реформаторски действие на папата, но генералните промени по негово мъдро указание могат да се резюмират до няколко важни резултата. Първо, изключително полезните действия, свързани с призивите му за преустройство на традиционната църква по посока на онеправданите, бедните и страдащите. Неизменно Франциск апелираше към истинска и всеотдайна помощ за защита на интересите на маргиналните групи хора, на най-уязвимите и несправедливо отхвърлени.
Второ, енергията, която той отдаваше за решаването по хуманен и етичен начин на най-големите проблеми в света – войната, болестите, човешките страдания и не на последно място – климатичните промени и защитата на околната среда. Той категорично се опълчваше на алчността и консуматорството.
Трето, папата държеше на колективността и прозрачността при управлението на църквата и правеше всичко възможно обикновените миряни да участват във вземането на главните решения, да се чува техният глас. Той често казваше „Ние, свещениците, не сме началници на миряните!“. Сред огромните му приноси следва да се откроят и промяната на католическия катехизис за обявяването за недопустимо на смъртното наказание, както и на присъдата на доживотен затвор без право на замяна, тъй като според него тази изолация е равносилна на инквизиция.
Франциск издигна много високо и нормите за публичното общуване, като отделяше най-много време на децата, болните, бедните и нуждаещите се. При посещението си в България през 2019 година той неведнъж се отклоняваше поради тази причина от официалната си програма и приетия график на визитата му. Папата беше отворен към медиите и разчупи предишния твърде консервативен стил на масова комуникация.
Въпреки, че беше дал обет и от дълги години не гледаше телевизия, той беше активен и мъдър в социалните мрежи и в използването на модерните технологии за проповядване на евангелските принципи, за духовното обогатяване на хората.
Франциск бе сред малкото папи, които показаха различната си култура, светоусещане и набожност с помощта на статус символите, в т.ч. поведението и облеклото, изпращащи ясни сигнали за семплост, смирение и заедно с това автентично достолепие. Още с встъпването си в длъжност той отказа да облече традиционната червена мантия от кадифе, украсена с хермелин и вместо нея предпочете бялото расо. Каза „не“ на традиционните червени папски обувки в полза на неговите поизносени черни чизми. Обърна гръб и на бляскавия златен нагръден кръст и си остана с обикновения сребърен кръст.
С много други свои действия, символи и знаци папа Франциск отстояваше линията си, а и своето убеждение за скромност и проява на достойнство в името на истинските Христови ценности и на живот, посветен на службата на простосмъртните.
Може би тъкмо този негов пословичен „минимализъм“ даде основание на прочутото лайфстайл списание „Ескуайър“ да го обяви за най-добре облечения мъж за 2013 година, окуражавайки неговия пример и усилия да вдъхне нова вяра и опора на Католическата църква, поставяйки „нова ера на надежда и смирение“. Ведър за нашата страна беше решението му многократно, в т.ч. и на една от Великденските служби – часове преди да издъхне, Светият отец да извършва богослужение, облечен в български омофор – изработен от дизайнерката Нина Димитрова, с великолепни мотиви на кръста, розата, образите на Петър и Павел и др.
Папа Франциск ще остане в историята, но и в нашата памет – в съзнанието на простосмъртните с изумителната си мъдрост, прозорливост, скромност и смиреност. Той не афишираше показно своето реформаторство, но постигна безценен ефект и влияние не само върху католическия, но и върху целия свят. Всъщност той допринесе за радикалната промяна на човечеството по посока на неговото отрезвяване, опомняне и смирение.
