Честваме паметта на свети евангелист Лука и на света Злата Мъгленска.
Свети Лука бил един от широкия кръг на 70-те апостоли на Иисус Христос. Според преданието бил родом от Антиохия, Сирия, и не бил от еврейски произход, но бил прозелит, т.е. приел юдейската вяра.
В деня на Христовото възкресение той е един от двамата пътници за Емаус, на които се явил Иисус. След Петдесетница, когато всички апостоли тръгнали да проповядват Христовото учение по света, Лука станал спътник на апостол Павел, който го споменава в посланията си като „обичния лекар". Написал е едно от четирите евангелия, които описват живота и делата на Спасителя, затова е наречен евангелист. Написал и книгата „Деяния апостолски".
В нея има четири части, в които разказът е в първо лице множествено число, а това показва, че в тези случаи Лука е бил заедно с апостол Павел. Бил е при него и в Рим, а след това проповядвал в Ахайя и Беотия (днешна Централна Гърция), където се упокоил в дълбока старост.
Света Злата била българка, родена в село Слатина, Мъгленско (днес в гръцка Македония), и живяла през трудния за християнството на Балканите 18-и век. Родителите ѝ я възпитали в християнската вяра и нравственост, както и трите ѝ сестри. А Злата била много красива девойка и един млад турчин, която я бил харесал, я издебнал и отвлякъл. Той поискал от нея да се отрече от християнската си вяра и да се омъжи за него. Но девойката решително отказала и не искала да склони, дори когато близките ѝ започнали да я молят, за да се запази живота си.
Още били пресни спомените от потурчванията на българи и власи в Мъгленско в средата на 18-и век. Злата обаче показала голяма твърдост и не се отказала от вярата си, макар да била дълго и безмилостно изтезавана. Накрая я обесили на една круша и тя умряла като мъченица на 18 октомври 1795 г.
