Пловдивчанинът Владимир Илиев, който се занимава с гъбарство от 35 години, разкри кои са най-разпространените заблуди при събирането на диворастящи гъби и защо дори наглед безобидни видове могат да се окажат опасни. В интервю за предаването "Нощен Хоризонт“ по БНР той обясни как правилно се разпознават гъбите, защо е важно да се изваждат цели от земята и доколко можем да се доверяваме на изкуствения интелект.
Владимир Илиев е от Пловдив и е част от "Янатарко Team“ - група от трима приятели, обединени от любовта към природата и диворастящите гъби. Заедно с Янко и Ники той превръща гъбарството в нещо повече от обикновено хоби – съчетание от приключения, приятелство, познания и кулинарни експерименти.
Пловдивчанинът е завършил специалност "Компютърни системи и технологии“, но професионалният му път го отвежда към изработването на мебели и вътрешното обзавеждане. Страстта му към гъбите обаче остава непроменена още от 10-годишна възраст. Днес, след 35 години опит, той познава множество диворастящи видове и техните особености.
Една от най-опасните заблуди сред гъбарите е свързана с убеждението, че щом дадена гъба е нападната от червеи, насекоми или охлюви, тя непременно е ядлива.
Според Илиев това схващане е напълно погрешно и може да има сериозни последици.
Гъбарството страда от много насложени от колко ли време митове
коментира той пред БНР
Пловдивчанинът обясни, че организмите на някои животни могат да понасят вещества, които са токсични за човека. Ето защо следите от охлюви или насекоми по гъбата по никакъв начин не гарантират, че тя е безопасна за консумация.
Друг широко разпространен спор сред любителите на гъбите е дали те трябва да се режат с нож близо до земята, или да се изваждат цели.
Според Владимир Илиев изваждането на цялото плодно тяло е особено важно за правилното разпознаване на вида.
"Важно е да се извади цялото плодно тяло, за да се огледа внимателно и да знаеш каква е тази гъба“, обясни той.
Причината е, че в основата на пънчето често се намират характерни белези, по които могат да бъдат разграничени различните видове. При някои манатарки например именно оцветяването в долната част е от съществено значение за определянето им.
Ако тази част бъде отрязана и остане в почвата, съществува риск да се загуби важна информация за идентифицирането на гъбата.
Илиев обърна внимание и на необходимостта от използването на научните латински наименования. Според него местните названия понякога са подвеждащи, тъй като една и съща гъба може да бъде известна под различни имена в отделните райони на страната.
Сред видовете, за които разказа, са червеностъблената манатарка (Neoboletus erythropus), сърнената рогачка (Sarcodon imbricatus) и дяволската манатарка (Boletus satanas).
Последната е отровна и пловдивчанинът категорично не препоръчва консумацията ѝ, независимо от твърденията, че продължителната термична обработка може да я направи годна за ядене.
Любопитни са и кулинарните особености на някои диворастящи гъби. Сърнената рогачка например се отличава с приятен аромат, но има леко горчив вкус. По думите на Илиев тя може да бъде изсушена и смляна на прах, който впоследствие да се използва като подправка при приготвянето на различни ястия.
В разговора беше засегната и темата за приложенията за разпознаване на гъби и възможностите на изкуствения интелект.
Макар съвременните технологии да могат да бъдат полезен помощник при изучаването на различните видове, те не бива да бъдат използвани като единствен критерий при преценката дали дадена гъба е безопасна за консумация. Грешка при определянето на вида може да доведе до тежко отравяне.
Пловдивчанинът разясни и как функционира мицелът - невидимата мрежа от нишки, която представлява основната вегетативна структура на гъбата. Това, което хората събират в гората, всъщност е плодното тяло, чрез което се образуват и разпространяват спорите.
За Владимир Илиев гъбарството не се изчерпва със събирането на манатарки, рижики и други горски находки. То изисква постоянство, задълбочени познания и отговорно отношение към природата.
А най-важното правило, което всеки начинаещ гъбар трябва да запомни, е просто - ако има дори най-малко съмнение за вида на гъбата, тя не бива да се консумира.
