Ще успее ли проруският министър-председател на България Румен Радев най-накрая да съсредоточи цялата власт в страната в ръцете си? Този въпрос задават Серхий Герасимчук, заместник-изпълнителен директор на Съвета за външна политика "Украинска призма" и Володимир-Назарий Хавриш, експерт в Съвета за външна политика "Украинска призма" в анализ за "Европейска правда".
Ето до какъв извод стигат те:
Отговорът на този въпрос трябва да дадат президентските избори, чийто първи тур ще се проведе на 25 октомври. Основните конкуренти са: бившата заместничка на Радев - Илияна Йотова (която понастоящем изпълнява функциите на временно изпълняващ длъжността президент), както и проукраински настроеният бивш министър-председател Андрий Гюров.
Победата на проправителствения кандидат ще позволи на България да поеме по пътя на Унгария при Орбан - с нарастващи авторитарни тенденции, защита на интересите на Руската федерация и антиевропейски кампании.
От друга страна, победата на опозицията, макар и да не гарантира бърз обрат за България, все пак дава шанс за такъв в не толкова далечно бъдеще.
Българското еднопартийно мнозинствоОт 2021 г. насам България се намира в състояние на постоянна политическа турбуленция.
Различни коалиции не успяха да намерят общ език и се разпаднаха. Страната многократно отиваше на предсрочни избори, които не носеха решения, а само усложняваха ситуацията.
През 2026 г. тогавашният президент Румен Радев се възползва от умората на избирателите от постоянния изборен цикъл. Той подаде оставка като президент предсрочно (мандатът му така или иначе изтичаше през есента) и, разчитайки на широка подкрепа, организира собствена кампания за предсрочни парламентарни избори.
През април тази година новата политическа сила на бившия президент - "Прогресивна България" - спечели 131 от общо 240 депутатски места и напълно преобърна съотношението на силите на политическата сцена в страната. Досегашните ключови играчи - ГЕРБ на Бойко Борисов, ДПС на Делян Пеевски и ПП-ДБ на евроатлантиците Асен Василев, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов - загубиха контрола върху политическите процеси в страната. За първи път след протестите от началото на 2020-те години в България беше съставено стабилно правителство, опиращо се на единно мнозинство в парламента, както и на лоялността на президентската институция - в крайна сметка президентските правомощия бяха прехвърлени на заместничката на Радев, Илияна Йотова.
По време на почти шестмесечното си управление правителството на Румен Радев и "Прогресивна България" демонстрираха редица странни и откровено авторитарни действия.
В рамките на парламента, почти веднага след сформирането на парламентарните групи, политическата сила започна да циментира властта си и да ограничава правата на опозицията. Това най-ясно пролича при промяната на парламентарния правилник в края на май. Под предлога за официално обявено "усъвършенстване на правилата", с единно мнозинство бяха одобрени следните промени:
В Деня на опозицията (първата сряда от месеца) вече не се провеждат изслушвания на министри и не се създават временни комисии.За сформирането на временни анкетни комисии се изискват минимум 48 гласа, вместо инициатива от една парламентарна група; това означава, че нито една опозиционна група не е в състояние да инициира такава комисия самостоятелно.Времето за излагане на мотивите към предложения за изменения на второ четене е съкратено от 5 на 3 минути, а за реплики - от 3 на 2 минути.Не се допуска повтаряне на вече изразена позиция по текстовете.Срокът за разглеждане на законопроекти е намален от 72 на 48 часа, а докладите и протоколите, свързани със законите, трябва да бъдат публикувани не 72, а 24 часа преди обсъждането им в пленарната зала.Депутатите загубиха правото си на физически достъп до държавни и местни органи на властта.Коалицията също така многократно е осуетявала опитите на опозицията да извика министри в парламента - последно министъра на отбраната - за обсъждане на атаките с руски дронове в териториалните води на България в Черно море.
Предизвикателство за Украйна и ЕСОще от първите дни на мандата си министър-председателят Румен Радев заяви, че няма да допусне санкции на ЕС, които биха могли да навредят на икономиката на страната. Въпреки това, както скоро стана ясно, Радев смята санкциите срещу патриарх Кирил и бившия ръководител на "Лукойл" Вагит Алекперов именно за такива.
Като на практика заплаши да наложи вето върху целия пакет от санкции, правителството на Радев пое щафетата от бившия унгарски премиер Виктор Орбан, който бе загубил властта и вече не можеше да служи на Русия.
В крайна сметка и Кирил, и Алекперов бяха изключени от санкционния пакет.
Освен това беше спрян важният проект за изграждане на заводи на Rheinmetall за барут и боеприпаси в България - уж поради липса на достатъчно средства в бюджета.
От лятото насам българското Министерство на отбраната се опитва да закупи изтребители МиГ-29 и резервни части за съветски летателни апарати от съюзници, като открито заявява, че защитата на българското небе е по-важна от нуждите на Украйна.
Не по-малко показателни бяха случаите, илюстриращи поведението на правителството на Радев спрямо Украйна - поведение, което опозиционерът Ивайло Мирчев нарече "квантово".
На 14 юли премиерът Румен Радев отказа да участва в "коалицията на желаещите", а на 15 юли, по време на срещата на върха "Украйна - Югоизточна Европа" министърът на външните работи подписа съвместна декларация, в която страните признаха значението на работата на тази коалиция като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна. Впоследствие министър-председателят заяви, че министърът не е подписвал нищо в Киев.
Историята се повтори в Ню Йорк през септември с участието на президента Илияна Йотова, когато България - по думите на върховния представител на ЕС Кая Калас - се присъедини към подписването на съвместно изявление за пълна солидарност с Украйна във войната срещу Русия, но Йотова скоро след това обяви, че не е подписвала нищо.
Тревожните тенденции към ограничаване на правата на опозицията, засилването на проруската насоченост на България и напрежението в отношенията с ЕС могат само да се задълбочат, ако Румен Радев успее окончателно да затвърди властта си.
Ето защо президентските избори, чийто първи тур ще се проведе на 25 октомври, може да се окажат последният шанс за прозападната част от българското общество да предотврати окончателното плъзване на България към проруския лагер.
График на изборитеОсновните претенденти на тези избори (на които българите избират едновременно президент и вицепрезидент) са две двойки: вече споменатата Илияна Йотова и Кирил Вилчев срещу опозиционерите Андрей Гюров и Георги Кандев.
Йотова е пряк последовател на политическата визия и управленския стил на Румен Радев. Тя е негов вицепрезидент още от първия му мандат през 2017 г. и дори след оставката му през януари 2026 г. остана лоялна към бившия си ръководител, като подписваше законите на "Прогресивна България" и избягваше конфликти с правителствени представители.
В случай на нейна победа може да се очаква пълен и безусловен контрол на силите на Радев върху изпълнителната и законодателната власт в България.
Кампанията на Йотова се води под мотото "За България в сигурни ръце", а обещанията ѝ са съсредоточени върху защитата на българската култура, идентичност и език, както и върху изграждането на държава, в която властта уж би принадлежала на българите, а не на шепа политици. Същевременно Йотова активно се обявява "за мир" между Украйна и Русия, призовавайки Европа да влезе в ролята на посредник. В същото време нито тя, нито Радев "забелязват", че руската страна не желае да седне на масата за преговори и настоява за капитулация на Украйна.
От своя страна, конкурентът на Йотова - Андрей Гюров - представлява коренно различен политически лагер.
Той е бивш служебен министър-председател с богат опит в икономиката, който по време на краткия си мандат подписа споразумение за сигурност между България и Украйна и - заедно с главния комисар от МВР Георги Кандев - организира най-прозрачните парламентарни избори в страната през последните години.
Кампанията на Гюров преминава под лозунгите "Гюров, Кандев и аз" и "За стабилна и сигурна България". На първо място, бившият премиер се застъпва за равенство на всички пред закона и задължително спазване на всички негови разпоредби; за пълноправно присъединяване към „европейското семейство“; за борба с олигархията; за по-активно участие на България в ЕС и НАТО, както и за засилена подкрепа за Украйна и санкции срещу Руската федерация.
Гюров активно критикува правителството, когато то предприема действия срещу Украйна, подкопава единството на ЕС или подкрепя Русия. Според него, без ясна позиция относно Украйна и Русия, нито българските граждани, нито международните партньори могат да разберат каква е позицията на България, поради което държавата губи не само достойнство, но и доверие.
Последните социологически проучвания показват следната картина:Двойката Йотова - Вилчев събира 44-47%, докато Гюров и Кандев получават 24-26%.
На трето място е друга проруска двойка: Костадин Костадинов заедно с Петър Волгин - между 8,8% и 10,5% от избирателите са готови да гласуват за тях.
Вярно е, че изборните резултати могат да поднесат изненада - според "Алфа Рисърч" около 30% от избирателите биха могли да променят решението си в деня на вота. Не по-малко важна ще бъде избирателната активност, която според оценки на агенциите ще варира между 35,4% и 40% на първия тур на изборите.
Според българската конституция, за да спечели на първия тур, кандидатът трябва да получи повече от 50% от гласовете, а избирателната активност трябва да надхвърли 50% от гласоподавателите.
Ако някое от тези условия не бъде изпълнено, на 1 ноември ще се проведе втори тур, в който с голяма вероятност ще участват Илияна Йотова и Андрей Гюров.
При сценария, който засега изглежда по-вероятен, Илияна Йотова - на която са нужни само още 6-7% от гласовете, за да спечели на втория тур - би могла да ги набави, като привлече част от гласовете за другите проруски кандидати.
В такъв случай Румен Радев ще разполага с повече лостове за укрепване на едноличната си власт, блокиране на пакети със санкции на ЕС и отправяне на политически изявления, поставящи под въпрос солидарността на София с ЕС и НАТО. Въпреки това не следва да се очаква пълно оттегляне на България от тях, предвид колко важно е участието в единния пазар и в системата на НАТО за българската икономика и сигурност.
Но трябва да се има предвид, че прекомерното "затягане на гайките" от страна на Радев може да доведе и до масови протести, които да имат обратен ефект. Първите сигнали за това вече са проевропейските и проукраинските протести, състояли се на два пъти тази есен - на 15 и 28 септември.
Вторият сценарий би могъл да се реализира, ако Андрей Гюров успее да мобилизира аполитичните избиратели и да спечели подкрепата на електората на ГЕРБ и ДПС. Това е малко вероятно, но в региона е имало подобни прецеденти.
Нека си припомним поне изборното чудо, постигнато от Никушор Дан в съседна Румъния - на изборите той отбеляза скок от 32,62% между двата тура.
Самият Гюров е уверен, че ще успее да промени ситуацията на втория тур на изборите: той разглежда актуалните социологически данни по-скоро като тенденции и смята дебата с Илияна Йотова - от който тя към момента избягва - за свой коз.
Въпреки това външната политика на България ще остане проруска, дори ако Гюров спечели.
Вярно е, че един прозападно настроен президент би разполагал с инструменти за ограничаване на авторитарните тенденции, демонстрирани от настоящия ръководител на правителството.
Освен това, в случай на политическа криза - от каквато правителството на Радев не е застраховано - именно президентът би определил кандидата за служебен министър-председател, като по този начин би създал възможности България да се откаже от проруския си курс.
