В момент, когато темата за цените на горивата е на дневен ред във всяко семейство и се отразява на всеки джоб, новата европейска система за търговия с емисии (ETS2) не е поредната суха юридическа справка от Брюксел, а една от най-важните икономически новини за всеки български гражданин и бизнес през това десетилетие, пише Vesti.bg.
Въвеждането на въглеродна такса върху транспортните и битовите горива превръща климатичните цели на Европейския съюз от абстрактна политика в конкретен разход, който всеки от нас ще усеща ежедневно. Досега климатичното ценообразуване оставаше „скрито“ зад оградите на големите ТЕЦ-ове, фабрики и рафинерии. С новата регулаторна рамка обаче ценовият сигнал за въглеродния отпечатък навлиза директно в личния ни бюджет - през дюзата на бензиностанцията, фактурата за природен газ и цената на въглищата или мазута за отопление.
Причината да анализираме тази тема с абсолютна детайлност точно сега е фактът, че периодът на подготовка наближава своя критичен праг. Докато държавата и доставчиците на горива изграждат сложната административна машина за мониторинг и лицензиране, финансовият момент на истината неумолимо наближава.
За да не се превърне очакваната промяна в ценови шок за домакинствата и бизнеса, е от съдбоносно значение да разберем как точно работи този механизъм, кои са защитните му мрежи, какви са реалните срокове за влизане в сила и какви финансови компенсации може да разпредели България за най-засегнатите през Социалния фонд за климата.
Пълната картина за Директива (ЕС) 2023/959: Как Брюксел преформатира пазара на горива и какво очаква България
Директива (ЕС) 2023/959 представлява един от най-мащабните и фундаментални нормативни актове в историята на европейското климатично законодателство. С нейното приемане ЕС предприема радикално преформатиране на политиката за ценообразуване на въглеродните емисии, превръщайки я от инструмент за регулиране на тежката индустрия в механизъм, който пряко преобразува икономическите модели в транспорта и сградния сектор. Нормативната рамка актуализира досегашната Системата за търговия с емисии и паралелно изгражда нова, независима пазарна архитектура, известна като ETS2.
Правното основание на реформата се уповава на Европейския закон за климата и целите на пакета за намаляване на нетните парникови емисии с най-малко 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Докато традиционната система продължава да обхваща големите горивни инсталации, рафинериите, металургията и авиацията, новите изменения разширяват този обхват, включвайки за първи път морския транспорт, и същевременно създават обособен пазар за горивата, използвани за отопление на сгради, автомобилен транспорт и малки промишлени дейности.
Новата система на ЕС няма фиксирана „въглеродна такса“ за литър бензин или дизел. Тя създава пазарна цена на въглеродните квоти, която доставчиците на горива се очаква да прехвърлят към крайните потребители. При въглеродна цена около €48/тон Европейската комисия е оценявала ефект от приблизително €0,11/л върху бензина и €0,13/л върху дизела, но действителният ефект ще зависи от пазарната цена на квотите и националните условия.
Централният сюжет за икономиката и гражданите се състои в начина, по който новата система ETS2 генерира ценови сигнал върху фосилните горива. Регулирането не се извършва при крайния потребител, а по веригата за доставки. Задължените субекти са вносителите, лицензираните складодържатели и търговците, които пускат на пазара бензин, дизел, пропан-бутан, природен газ, мазут и въглища.
Всеки пуснат на пазара литър или кубичен метър фосилно гориво носи конкретно съдържание на въглероден диоксид. Търговците са длъжни за всяко количество отделен въглерод да закупят и предадат съответния брой квоти. Покупката на квоти представлява пряк финансов разход за доставчиците, а правната рамка изрично предвижда тези разходи да се прехвърлят по търговската верига до бензиностанциите и дистрибуторите на горива за бита.
За разлика от първичната индустриална система, при ETS2 не съществува безплатно разпределяне на квоти. Търговците купуват целия необходим обем чрез аукциони, което прави финансовата тежест неизбежна. Всеки скок в цената на въглеродните квоти на европейските борси ще се отразява пряко върху цената на горивата за автомобили и отоплителните ресурси за бита и бизнеса.
За да се предотврати неконтролируема пазарна нестабилност, в законодателството е заложен автоматичен стабилизиращ механизъм. При трайно превишаване на прага от 45 евро за тон въглероден диоксид на търговете се активира освобождаване на допълнителни количества квоти от резерва за стабилност, което цели да увеличи предлагането и да поддържа цените около това референтно ниво през първоначалния период на прилагане.
Прилагането на нормативните изисквания протича поетапно, с оглед осигуряване на технологично и административно време за адаптация на бизнеса и институциите.
Подготвителната фаза започва с процедурите по издаване на разрешителни за емисии на парникови газове за всички регулирани субекти. Мониторингът и отчитането на количествата горива стартират без финансово задължение, като събраните данни служат за прецизиране на общата европейска граница на квотите.
Същинското финансово въздействие започва, когато търговците задължително стартират купуването на квоти от търговете и предаването им за покриване на докладваните емисии. От този момент финалната такса за въглероден отпечатък се отразява в цените на колонката и в сметките за отопление.
В текста на директивата е предвидена и предпазна клауза, свързана с общото състояние на енергийните пазари. В случай че цените на едро на природния газ или суровия петрол на международните борси достигнат изключително високи нива, стартът на финансовите задължения се забавя автоматично с една календарна година.
Транспонирането на европейския акт поставя комплексни изисквания пред българската администрация и законодателство. Държавата трябва да изгради прецизен контролен механизъм за мониторинг, отчетност и проверка на горивата, пускани на националния пазар, както и да предотврати случаите на двойно отчитане при инсталации, които вече участват в първичната система.
Изключително важна за България е разпоредбата за пълно целево разпределяне на приходите от търговете за квоти. Всички постъпления в държавния бюджет от продажбата на квоти по ETS2 трябва да се използват за мерки, свързани с климата, енергийната ефективност, декарбонизацията на транспорта и сградите.
За смекчаване на социалния ефект върху домакинствата директивата функционира в пряка връзка със Социалния фонд за климата. Българската държава разработва и изпълнява Национален социален план за климата, чрез който се осигуряват целеви финансови ресурси за уязвими граждани, за саниране на жилищни сгради, подмяна на остарели отоплителни системи с високоефективни и екологични алтернативи, както и за развитие на достъпен и устойчив обществен транспорт.
