Завръщането на останките на цар Самуил в България отново насочи вниманието към ценните свидетелства за българската история, които и до днес се съхраняват далеч от страната ни. Сред тях са златният меч на хан Кубрат, Четвероевангелието на цар Иван Александър, преписи на Манасиевата хроника и съкровища, свързвани с владетелите на Първото българско царство.
Една от най-впечатляващите находки е съкровището на хан Кубрат, датирано от VII век. То се пази в Ермитажа в Санкт Петербург и включва над 1000 предмета, разказва историкът проф. Пламен Павлов пред NOVA. Сред най-ценните са патрицианската тока на владетеля, неговият златен меч и златен рог.
Историята на съкровището също е драматична. По думите на проф. Христо Матанов по време на Втората световна война влакът, с който ценностите били превозвани към Ермитажа, бил бомбардиран от германците. В резултат част от предметите били разпилени.
Друга изключителна реликва, която се намира извън България, е Четвероевангелието на цар Иван Александър от XIV век. Богато илюстрираният ръкопис днес е известен като Лондонското евангелие и е сред най-ценните произведения на средновековната българска книжнина.
Ръкописът е известен и като Евангелието на лорд Кързън. Проф. Матанов разказва, че при посещение в манастира "Свети Павел“ на Света гора Кързън поискал от игумена да му подари нещо. Сред предоставените му ценности се оказало именно българското евангелие.
Извън България се пазят и преписи на Манасиевата хроника - едно от значимите произведения, свързани със средновековната ни книжовна традиция.
Проф. Пламен Павлов посочва няколко известни преписа - Ватиканския, Московския и Тулчанския. Те се съхраняват съответно във Ватикана, Москва и Букурещ.
Зад граница остава и един от преписите на "История славянобългарска“. Той се намира на мястото, където Паисий Хилендарски създава своя труд – в Света гора. Историците припомнят, че Паисий прави няколко преписа, като един от тях остава в Хилендарския манастир.
Следи от ранната българска история могат да бъдат открити дори отвъд Океана. Част от съкровище, свързвано с хан Кубер - брат на Аспарух, се намира в музея "Метрополитън“ в Ню Йорк.
Според проф. Павлов основната част от тази изключителна находка се пази именно там и представлява едно от впечатляващите материални свидетелства за епохата.
Сред най-знаковите съкровища, намиращи се извън България, е и това от Над-Сент-Миклош. То се съхранява във Виена и включва великолепни златни съдове. Проф. Павлов го определя като царско съкровище, свързано с Първото българско царство и вероятно с времето на хановете Крум и Омуртаг.
Връщането на останките на цар Самуил закономерно поставя въпроса дали България трябва да настоява и за завръщането на други исторически ценности.
Историците обаче гледат по-предпазливо на подобна идея. Според проф. Пламен Павлов по-реалистично би било някои от реликвите да гостуват у нас чрез временни или дългосрочни изложби.
Проф. Христо Матанов също посочва другата страна на въпроса - присъствието на български културни ценности в големите световни музеи прави историята на страната ни видима за международната публика.
Така, макар много от безценните свидетелства за българското минало да се намират на хиляди километри от страната, те продължават да разказват историята на България пред милиони посетители по света.
