Наводненията в България не се подготвят само в нощта на бедствието. Те се натрупват през годините между две бедствия, когато отговорността е разделена между институции, нарушенията остават без последици, а изградените съоръжения не се поддържат. Това показва разследване, проследило действията на министерства, басейнови дирекции, агенции, областни управи и общини.
След бедствието в „Елените“ държавата е проверила над 400 строежа в речни корита и е установила 370 нарушения. Описани са 210 речни участъка с нарушена проводимост, като в 168 от тях проблемът е растителност, а на други места има наноси, пясък, баластра и битови отпадъци. Над 200 общини са посочили най-рисковите си места, създаден е Институт за геопространствени изследвания и технологии, а басейновите дирекции са получили задача да идентифицират всички дерета и пресъхващи реки.
Според анализа тези действия основно измерват проблема, но не го предотвратяват. Не е ясно колко от 210-те участъка са почистени, колко от установените нарушения са отстранени и дали събраните глоби са достигнали до бюджета. Краткосрочните мерки са определени на 9 септември като действия „непосредствено на прага на есента“, без публичен график, конкретни отговорници и междинен отчет.
През последната година три бедствия показаха уязвимостта на малките водосбори. На 23 август над Кочан, община Сатовча, валя час и половина. Улиците се превърнаха в реки, паднаха най-малко четири подпорни стени, канализацията се затлачи, а пътят към Жижево беше блокиран от кал, камъни и баластра.
На следващия ден порой над Батак изпрати вода по Стара река към Пещера. В квартал „Луковица“ 58-годишен мъж успял да избута съпругата и сина си на безопасно място, но секунди по-късно течението го повлякло. В нощта срещу 25 август две приливни вълни по реките Шашка и Злинска достигнали Струмяни. Кал, камъни и дървета с дължина 10-15 метра разрушили мостове и повредили железопътната линия, а седем души били евакуирани.
В Струмяни реката не е неизвестна опасност. В общинската документация Шашка е описана като воден обект с „изключително стихиен и пороен характер, причина за чести наводнения“. Още през 1992 г. тя е излязла от коритото си, заляла е жилищни сгради и е достигнала до път Е-79 и железопътната гара.
Държавата е финансирала укрепването на реката два пъти. През август 2006 г. са отпуснати 202 000 лева, а според общински отчет са изградени около 200 метра подпорни стени. Между 2016 и 2018 г. по трансграничен проект е коригиран 340-метров участък и са изградени общо 682 метра стени по двата бряга. От 2016 до 2021 г. общината е участвала и в три трансгранични проекта за превенция на наводнения, с общ бюджет за общинското участие от 616 865 евро.
Проектът е предвиждал и последващо наблюдение на речните корита и редовното им почистване. Не е получен отговор кой е трябвало да извършва наблюдението, колко пъти го е направил и какво е установил. Кметът Емил Илиев казва, че коритото е било цялостно почиствано преди около две години.
Според гл. ас. д-р Мирослав Иванов от Югозападния университет „Неофит Рилски“ важен фактор е пожарът през август 2025 г., който е оголил склоновете на Пирин над Струмяни. Засегнати са гори от черен бор, засадени като противоерозионна мярка. След изсичането на изгорялата дървесина и унищожаването на подлеса на места е останала гола скала, което увеличава повърхностния отток.
Така бетонната защита край реката е останала без горската защита по склоновете. След пожара не е направена нова оценка на риска и не е преизчислена защитата. Кметът посочва пропуски и при дърводобива, и при непочистените сечища.
Въпреки това Шашка не е включена в зоните с по-висок риск от заливане. Това е съобщила министърката на околната среда и водите Росица Карамфилова на изслушване пред парламентарната комисия на 9 септември. Същата река, която общината определя като изключително поройна, която е заливала селото през 1992 г. и за която са изграждани съоръжения с публични средства, не фигурира в съответния рисков списък.
Проф. Стелиян Димитров от Софийския университет обяснява, че водосборът над Струмяни е около 30 кв. км. При малки водосбори, стръмен и силно разчленен релеф и кратко време за събиране на оттока интензивният валеж може да има огромна разрушителна сила. Според него внезапните наводнения вече са сред основните природни опасности за страната. Рисковите карти обаче са изработвани главно за големите реки, докато голяма част от наводненията стават по малките.
Екип на Института за геопространствени изследвания и технологии обследва водосбора на Шашка, за да създаде цифров модел на терена и да установи пътищата на оттока и критичните участъци.
Поддръжката на речните корита е разпределена между няколко органа. „Напоителни системи“ ЕАД отговаря за дигите, кметовете – за реките в населените места, а областните управители – за руслата извън регулация. През август областният управител на Велико Търново Марин Богомилов е внесъл предложение, подкрепено от още 21 областни управители, почистването извън урбанизираните територии да бъде възложено изцяло на „Напоителни системи“ или да бъде създаден нов държавен орган, който да обедини ресурсите и отговорността.
Вместо това правителството говори за по-ефективни лостове за местната власт и за обединяваща функция на областните управители. Междувременно 53 от общо 265 общини все още нямат общ устройствен план за цялата си територия.
Проверките на строежите също не водят автоматично до премахване на нарушенията. Законът ограничава строителния контрол при премахването и глобяването на строежи от четвърта, пета и шеста категория, където попадат масови нарушения по реките. От Националната агенция за приходите са заявили, че системите й не съдържат данни за нарушената правна норма и затова не могат да подберат длъжници по критерия „нарушение по реки“. При последващо запитване агенцията е поискала пълното наименование и ЕИК на длъжниците.
Така заповедта се издава от един орган, изпълнението е задължение на друг, глобата се налага от трети, а събирането й е възложено на четвърти, който няма информация за основанието. Според анализа всяко звено може да е формално изрядно, но никой не отговаря за крайния резултат.
Десет дни преди октомври – месецът, в който година по-рано при бедствието в „Елените“ загинаха четирима души – равносметката е ясна: 210 запушени участъка, 370 нарушения при над 400 проверки, 50 строежа без въвеждане в експлоатация, 53 общини без общ устройствен план и река Шашка извън зоните с по-висок риск. Държавата разполага с повече списъци, анализи и карти, но липсва механизъм, който да свърже установения проблем с конкретен отговорен човек и задължително действие.
