Министерството на образованието и науката няма да пише единен учебник по български език и литература, история и география, а ще запази конкурсното начало при избора на учебници, заяви министър Георги Вълчев в интервю за bTV Новините.
Той посочи, че целта е най-добрият учебник да бъде определян от комисия с учители, университетски преподаватели и представители на МОН, без министерството да поема ролята на автор.
Вълчев каза още, че промяната няма да стане скоро. По думите му хоризонтът е дълъг и най-ранният срок е 2028 г., защото първо трябва да бъдат написани новите учебни програми. Дотогава ще се търси механизъм за обсъждане и за избор на учебници.
Министърът аргументира идеята с това, че свободата на избор на учителите има и „тъмна страна“, а според него конкуренцията между издателствата е загубила част от първоначалния си смисъл. Той каза още, че в момента в системата има и прекалено много помагала, които според него понякога помагат, но в сегашния си обем по-скоро вредят.
Темата за учебниците идва на фона на слабите резултати на българските ученици в международното изследване PISA. Според данните на ОИСР резултатите на 15-годишните в България са по-ниски от средните за ОИСР по математика, четене и природни науки, а делът на учениците под минимално ниво на грамотност остава висок. ОИСР посочва и че България е сред страните с отчетлив спад в образователните резултати през последното десетилетие.
Стигнахме дотук, защото прекалено много формализирахме образователния процес. Прекалено много обраснахме с куха фразеология, с програми без последващо действие, с проекти, които приключват с тяхното отчитане. Всъщност резултатите тази година показаха, че ние повече не можем да продължаваме така. Ако не започнем да променяме образователната си система, те ще стават все по-лоши и по-лоши", коментира в предаването "Защо" по bTV министърът на образованието и науката професор Георги Вълчев.
"Ето защо тръгнахме да набелязваме мерки, като нека да бъдем ясни - за да ги набележим, започнахме да изговаряме проблемите на глас. Ако не можем да формулираме проблемите си, няма как да намерим решението", посочи той.
"Всички са убедени, че дисциплината в българското училище в днешно време не е на необходимото ниво, за да има нормален образователен процес. Самите резултати от PISA показаха, че 41% от децата, учениците, признават, че имат проблем с дисциплината на своите съученици, за да могат да учат пълноценно. Около 45% казват, че в предходните седмици са отсъствали от час. Тоест, ние имаме фундаментален проблем с дисциплината и затова тръгваме в тази посока - не се изискват и дълбоки законови промени и това може да бъде постигнато с мерки, които след кратко обсъждане можем бързо да въведем в българското училище", коментира министърът на образованието.
В петък беше обявена нова система за поведението на децата в клас. Ще бъде създадена и чисто нова длъжност - учител по възпитание, или специалист по личностно развитие, който ще отговаря за "скъсаната връзка": учител - ученик - родител.
"В електронната система, която е свързана с управлението на предучилищното и училищното образование, и сега съществуват такива възможности. Просто с бърза доработка това нещо може да бъде събрано на едно място, така че всеки един ученик да получи един индивидуален профил", коментира Вълчев.
По думите му в изработването на картата участва "всеки, съобразно своите експертни нива".
"Участва и класният ръководител, и учителите, ако има проблеми детето в определени предмети. Участват, разбира се, и психолозите, и педагогическите специалисти, ако детето има такива проблеми. Всеки попълва това, което забелязва в развитието на детето", коментира министърът на образованието.
Той уточни, че не се връща нито "инквизицията", нито "Макаренковщината".
"Това, което предлагаме, са четири основни стълба. Единият е свързан с ранното обхващане на децата в образователната система, тъй като това е отговорност, която е споделена между различни институции и различни министерства. Ще се опитаме да създадем една много по-добра координация, така че институциите да започнат да работят в една посока.
Вторият голям стълб е действително този, който е свързан с дисциплината, социалните умения и позитивните умения на децата - всеки има някакъв талант", посочи той.
По думите му това трябва да върви с много извънкласни форми на работа.
Третият стълб е да има "училищен омбудсман".
Специалистът по личностно развитие ще бъде с педагогически профил.
"Там - където има малък брой деца, това ще бъде възложено от съответния директор като функция на съществуващ член на съответния педагогически колектив. Там, където броят на децата е по-голям - трябва да бъде назначен такъв човек", обясни той.
