Депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев определи предложената от правителството еднократна помощ от 50 евро за хората с ниски доходи като недостатъчна на фона на поскъпването на горивата и останалите стоки. В телевизионно интервю той свърза ограничените възможности за по-сериозни компенсации с бюджетния дефицит от 5,7%.
„Това е палиативна мярка. Струва около 27 милиона евро на бюджета. Това е капка в морето, що се отнася до инфлацията“, заяви Панев. По думите му проблемът не се изчерпва с цените на бензиностанциите, защото по-скъпите горива се пренасят по цялата верига и повишават цените на храните и други стоки.
Според депутата при по-нисък бюджетен дефицит държавата би разполагала с възможност за по-мащабни действия. Той посочи като вариант компенсации за потребителите на най-масовите бензин и дизел, подобни на прилаганите през 2022 г. „Когато искаш да изтеглиш 10 милиарда евро заем, на теб не ти остава достатъчно муниции, когато дойде кризата“, коментира Панев.
Той не критикува решението помощта да не бъде обвързана с притежаването на автомобил. Панев отбеляза, че високите цени засягат и хората без лични коли, които използват обществен транспорт. Според него трябва да се насърчават алтернативите, включително общественият и железопътният транспорт.
Депутатът постави въпроси и за работата на особения управител на бургаската рафинерия. По думите му държавата трябва да предоставя повече информация за финансовото състояние на предприятието и за маржовете, при които работи. При сегашната пазарна ситуация по-високите маржове при преработката на петрол би трябвало да се отразяват и върху резултатите на рафинерията.
Панев изрази съмнение, че предвидената подкрепа за земеделските производители ще доведе до съществено поевтиняване на храните. Той допуска намаление при някои продукти, но смята, че мярката по-скоро ще стабилизира печалбите на производителите.
Като по-голям проблем той определи модела на българското земеделие. Според него субсидирането на площ е дало предимство на зърнопроизводството за сметка на секторите плодове и зеленчуци. Панев посочи като проблем и превръщането на страната във вносител на част от тези продукти.
Той заяви, че методиката за определяне на минималната работна заплата трябва да бъде променена. Възнагражденията трябва да растат, но темпът им да се съобразява и с производителността на труда. „За пет години заплатата расте с 86%, производителността – с 13%. България губи конкурентоспособност и това би трябвало да бъде основната тема“, каза Панев.
В разговора беше обсъден и случаят „Петрохан“. Панев заяви, че не познава Ивайло Калушев и Ивайло Иванов. Той обясни, че е присъствал на публично събитие, на което са били и двамата, но сред около 50 души, и не си спомня да е разговарял с тях.
По повод обвинението срещу бившия екоминистър Борислав Сандов Панев каза, че моментът на повдигането му поражда политически въпроси. „Дали Сандов има основания да се притеснява, това ще го каже съдът“, подчерта той. Панев добави, че ако днес трябваше да вземе решение, не би подписал подобно споразумение с организация, създадена дни по-рано.
За даренията на столичния кмет Васил Терзиев депутатът заяви, че самото предоставяне на финансова помощ не доказва съпричастност към последващи действия на получателя. „Ако започнем да обвиняваме хората, които даряват пари, това ще нанесе доста сериозен проблем на дарителството като цяло“, каза той.
Панев настоя информацията за контакти с непълнолетни, появила се около случая „Петрохан“, да бъде разграничена от политическия спор. Той определи подобни действия като „недопустими и незаконни“ и заяви, че за тях „няма оправдание“.
