„Изискали сме всички документи по случая, обърнали сме се към съответните комисии, както е по закон. Най-вече към министъра на правосъдието – тя е определила тази комисия. След това има лекарско заключение. Нашето решение изцяло лежи върху това.“
Това заяви в предаването „Лице в лице“ президентът Илияна Йотова във връзка с помилването на наркодилъра, известен като „петричкия Ескобар“.
„Единственото нещо, което знаехме, са официалните документи, с които сме разполагали от съда и с неговата присъда от 1999 г.“, уточни тя.
„Този човек до 2023 г. не знаех нищо за него – какъв е той и защо така се нарича. Той не лежеше в затвора, 20 години не беше влизал в затвора“, каза Йотова.
Президентът уточни, че е знаела за негова присъда в Гърция и заяви, че този акт не отменя присъди, нито реабилитира.
„Единственото ни решение е било само върху лекарско заключение“, заяви Илияна Йотова.
„Сигурно, ако някъде някой ми беше казал, че този човек първо ще оживее – защото според лекарското заключение той не би трябвало да може да се движи изобщо – едва ли щях да взема това решение“, допълни президентът.
„Тази особена дейност, която е вменена от Конституцията на президентската институция, почти не е разписана в законите, ако гледаме от страна на това дали и как се правят тези експертизи. Всичко е процедура“, обясни Йотова.
Бъдещето и сигурността на Европа и речта на Урсула фон дер Лайен
„Харесах вчерашната реч на Урсула фон дер Лайен. Харесах я, защото за първи път в центъра на тази реч стоеше суверенитета на Европа в много направления. И по отношение най-вече на сигурността на Европа, по отношение на най-големите предизвикателства, свързани със социални мрежи, с ИИ, с голямата зависимост на Европа от Китай. В това отношение речта ми хареса – тя беше искрена“, коментира Йотова.
„Имаше обаче едно предложение, което мен лично много ме изненада, защото за първи път чух, че ще има нов съвет по сигурност, в който освен страните членки се предлага да участват Канада, Норвегия, Украйна и Великобритания“, обясни президентът.
„Това ме смути, защото за първи път без мандат, без консултации с всички държави в ЕС се прави това предложение. Може би тази идея оттук нататък ще се развие повече в детайли“, смята тя.
„Освен това как този съвет ще бъде финансиран, как се предвижда участието на Канада, защото има държави в ЕС, които все още дори не са ратифицирали търговското споразумение с Канада. Освен това кой ще го ръководи – това за мен е централен въпрос“, заяви Илияна Йотова.
Тя спомена и за други пропуски в речта на Урсула фон дер Лайен.
„Очаквах, че една немалка част от нея ще бъде посветена на следящия бюджет на ЕС от 2028 до 2034 г., в който много страни имат много основания да бъдат против на този етап. Той сменя изцяло философията на финансиране на държавите членки. Има нови три стълба, в които имаме т.нар. национални и регионални програми, в които вместо досегашният начин, по който сме работили, има разпределение на средства от рибарство до сигурност“, обясни Йотова.
По думите ѝ трябва да сме горди, че България беше спомената в речта на Фон дер Лайен в изключително положителен контекст, което е голям икономически пробив на България.
Казусът с лечението на Ива Михайлова
„В този казус е мобилизирана цялата българска държава и всички институции, включително журналисти и гражданския сектор. Минахме доста дълга пътека, за да стигна аз в Съвета на Европа, където Република Северна Македония членува. Поставих въпроса на възможно най-високото ниво. Разказах казуса и помолих за помощ“, обясни държавният глава.
„Има и български депутати, които са се обърнали и към комисаря по правата на човека на Съвета на Европа със същата молба“, допълни тя.
„Преди два месеца написах като президент на президент, но и като жена на жена едно дълго писмо, описвайки целия случай, на президента на РСМ – г-жа Силяновска. До този момент нямам отговор, което ме накара да предприема и тези мерки“, заяви Илияна Йотова.
"Вече няма никакъв смисъл от тези определения." Така отговори тя в на въпроса защо отказва да посочи кой е агресорът във войната в Украйна.
"Война е! Война е! В една война вече има две страни", настойчиво каза Йотова. Тя спомена, че Русия е започнала "инвазия" преди 5 години, но подчерта, че "ние имаме по-голямата задача да спрем на всяка цена" войната. Основната разлика с нейните съперници на изборите, посочи президентът, е убеждението ѝ, че Европа трябва да участва в преговорите за мир, включително като направи предложение как да изглежда мирното споразумение. На въпрос дали Украйна трябва да отстъпи територии Йотова заяви, че "това е въпрос на преговори".
За пресконференцията на прокуратурата и вещите лица за Петрохан държавният глава отрече, че има нещо общо с предизборната ѝ кампания. И предположи, че реакциите в този смисъл – че прокуратурата ѝ прави услуга, може да са проява на "гузна съвест". За това, че журналистката Валерия Велева напусна инициативния ѝ комитет, след като публикува експертиза по делото, Йотова определи публикацията като недопустима и заговори, че изборът на следващото ръководство на съдебната власт ще спре подобни течове на следствени документи към медиите.
