"Като упреква Йотова за морал при помилванията, какво направи той, когато неговият приятел Кирил Петков излъга нагло в официална декларация за гражданството си, стана министър в едно правителство с Асен Василев, подписа редица актове, които после КС обяви за нищожни?". Този въпрос зададе конституционалистът проф. Пламен Киров в студиото на „Денят ON AIR“.
Отговорност за помилването носи този, чийто подпис стои под указа, но самият акт представлява висша милост, а не ревизия на съдебното решение, подчерта преподавателят и бивш конституционен съдия по повод случая с „Петричкия Ескобар“.
По думите му решението за помилването е било взето след становища на медицинска комисия и на Комисията по помилванията, като и двете са преценили, че животът на осъдения е застрашен.
Президентът не може да провежда разследване
„Президентът не може да провежда разследване. Той е обвързан с преценката – най-малкото, защото президентът нито е медик, нито е юрист“, каза Киров.
Конституционалистът подчерта, че последващото поведение на помилвания не може да бъде основание за търсене на вина от вицепрезидента.
Според него към момента на подписването на указа не може да се знае как ще се развие състоянието на даден човек.
„Президентът не може да предположи какви ще бъдат резултатите от едно лечение. Те могат да бъдат благоприятни, могат да бъдат неблагоприятни. Но те настъпват след подписване на указа“, посочи той.
Рискът помилванията да не се прилагат
Киров предупреди и за друг риск – атаките около случая да доведат до фактическо ограничаване на конституционното правомощие за помилване.
„Не искам да съм лош пророк, но с това, което се разиграва в момента като атака срещу Илияна Йотова, в крайна сметка ще доведе дотам, че този институт изобщо няма да се прилага“, заяви той.
Според него помилването е необходимо именно в крайни житейски ситуации, когато дори осъден човек е в тежко здравословно състояние.
„По-добре да се прибере вкъщи сред своите близки, за да изживее последните си дни и последните си часове, а не в затвора. Това е милостта, която се проявява“, каза проф. Киров.
Конституцията като гаранция срещу политическо влияние
Той коментира и предстоящите промени в съдебната система, като подчерта, че гаранцията срещу политическо влияние трябва да бъде заложена в Конституцията.
„В Конституцията нито една власт не може да бъде обявена за върховна, нито една власт не може да бъде обявена за абсолютно независима и безконтролна“, заключи Киров.
