В навечерието на Първия учебен ден, се пренасяме в първото българско село на книгата - Челопек. Защото не само учениците отправят поглед към книгите през есента, но и всеки кът, на където и да се обърнеш в селото, от всяка къща се подава литературен стих или цитат. Това са над 200 информационни табели по идея на Сдружение "КнигИни", със средства от Фонд "Култура".
Врачанското село Челопек е не само първото българско „Село на книгата“, но и истински жив кът от нашата история. Днес всяка ограда на къща разказва по нещо от далечното или близкото минало чрез кратки информационни табели. Част от жителите сами са избрали какво да бъде изписано пред портите им.
Божидарка Божинова: „Тъй като моята улица, малка или голяма, се казва „Хан Аспарух“ и реших да бъдат литературни произведения за хан Аспарух.“
Вдъхновена от подвига за създаването на българската държава, Божидарка се спряла на „Балада за хан Аспарух“ на Младен Исаев.
Божидарка Божинова: „Е не само писател за възрастни, а и за деца, като бивша детска учителка го знам и затова с удоволствие пеем „Високи сини планини“. Така че вързах всички тия неща с удоволствие и сложих стихотворението на Младен Исаев на своята порта.“
Стих на Атанас Далчев ни посреща пред дома на Стефан, по предложение на неговия син.
Стефан Илиев: „Аз бях предложил на Христо Фотев „Колко си хубава, Боже“, но той се сети, че в гимназията са учили на Атанас Далчев „Към родината“.“
Инициативата с послание пред дома оценява като полезна и за бъдещите поколения.
Стефан Илиев: „Защото всяка една книга е като детска приказка, завършва с щастлив край и с някаква поука. И ако след всяка една прочетена книга добавим по едно зрънце добрина към нашия характер, ще ставаме все по-добри и по-добри.“
Всички стихове, песни и цитати по домовете на хората са прецизно подбрани от екипа на Сдружение „Книгини“.
На международните табели има и QR код, с информация за градовете и селата на книгата. В избора на хората за посланието пред домовете помагала Румяна, която съпреживявала техните емоции.
Румяна Евлогиева" „Хора, които детенцето им е рецитирало първото стихотворение и е взело награда. Имаме избрани мисли на Ванга, Виктор Юго, Мигел де Сервантес, Димитър Такев, книгата на Христо Стоичков, Мадлен Алгафари.“
За своя дом Румяна избрала откъс от стихотворението „Българио, на живи и на мъртви“. За нея портата на дома е място с дълбок символизъм.
Румяна Евлогиева: „Тя е границата между света на дома и външния свят.“
А когато посланието пред портата на домовете грабне читателя, той може да го открие в книга в центъра на селото.
Теменужка Василева – доброволец в Сдружение „Книгини“: Аз обичам книгите, обичам да подреждам, обичам реда. Всичко, което е на моята височина с вдигнати ръце, съм подредила.“ – тук, ако има още нещо към синхрона, което да разказва как се грижат за тези книги на открито. - Зад Вас няма книги. Има съвсем различни неща - една 20-толевка от не знам си коя година, ученически бележник.. - При подреждането на книгите, сме намерили в самите книги - това е контролна работ а с /Отличен 6/, любовни писма. Впечатляват се децата защото те сега преписват от телефона, а на времето преписвахме от това.
Своя голям принос дава и кметът на селото, който по нищо не отстъпва на доброволците и всички заедно успяват да пробудят у децата и учениците интерес и любов към книгите.
Челопек е и домакин на световна среща на Международната организация на градовете и селата на книгата, чиито председател остана очарован, не само от идеите, но и от природата ни.
А инициативите на Книгини продължават.
А Челопек радва своите жители и гости с над 120 хил. книги, събрали в себе си история, мъдрост и послания, с надеждата всяка от тях да намери своя читател и да добави още едно зрънце добрина в света.
