Не гледам на институциите като на бойно поле. Ще продължавам с консултации, с диалог, в търсене на консенсус по теми от ежедневието на всеки един от нас, за пътя, по който трябва да вървим. Самоцелното противопоставяне не е моята сила! Но няма да се поколебая когато едно решение не е правилно или накърнява правата на хората. Имам достатъчно лостове за това – в името на президентската институция, която принадлежи на всички.
Това каза Илияна Йотова в словото си през 174-те учредители на Инициативния й комитет за избирането й като президент заедно с Кирил Вълчев като кандидат за вицепрезидент.
Войната в Украйна няма военно решение и България не може да участва в Коалиция на желаещите, която подготвя военно присъствие в Украйна.
България трябва да бъде инициатор на друга коалиция - колиция за мир. И няма да бъдем сами. Преговорите за мир трябва да бъдат възобновени. Тези преговори не могат да бъдат двустранни. Европа не може да бъде просто наблюдател, е позицията на Йотова.
По думите й български дипломати и експерти вече работят по формулата „Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност", която ще затвърди ролята на България като гарант на стабилността на региона и на цяла Европа.
„Съюзите, в които членуваме, са наш стратегически избор отдавна. В тях България трябва да участва със свой глас, а не да чака решенията на другите, без снишаване и криене зад Брюксел. България трябва да бъде част от промяната в Европейския съюз", заяви още Йотова.
Повече оръжия и изсипани милиарди носят само повече жертви и изправят един срещу друг православни народи. Няма да допусна страната ни да бъде въвлечена в този конфликт – нито чрез необмислени споразумения, подписвани тайно от другите институции и без знанието на българските граждани, които обвързват страната ни с конфликта, категорична бе Илияна Йотова.
Ето цялата реч на Илияна Йотова:
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми г-н Вълчев,
Уважаеми госпожи и господа съпредседатели и членове на Инициативния комитет,
Уважаема г-жо Иванова, скъпа Лили,
Уважаеми народни представители и представители в Европейския парламент,
Уважаеми ръководители на държавни, на културни институции, на неправителствени организации,
Уважаеми представители на местната власт, представители на медиите,
Уважаеми госпожи и господа,
Благодаря ви, че сте тук и заставате с имената, с авторитета си зад нашите кандидатури. Подкрепата на над 200 души в инициативния комитет, на инициативните комитети в българските градове и села, на всички, които ми писаха от цялата страна, за мен е чест и голяма отговорност.
Вие мислите и гласувате различно, подкрепяте различни партии, но имате своя силна, автентична визия за България. И точно затова обединението ни в този комитет показва каква трябва да бъде президентската институция – място за диалог и за съгласие по въпросите, по-големи от отделни партийни решения: Сигурността на нашия „всеки ден“, справедливостта, бъдещето. Вие не мислите мандатно – заставате зад дългосрочни политики, а не зад едно състезание.
Получих – и изключително много ценя – подкрепата на най-старата партия в българската политика БСП – човек трябва да знае откъде е тръгнал и да има смелостта да отстоява идеите и принципите си. Равенството, солидарността и човешките права са каузи, които научих и винаги ще защитавам.
Получих подкрепата и на най-новата, „Прогресивна България“, която получи доверието на 1 444 920 български граждани. „Прогресивна България“ не се роди от партийна сделка, а от хората – от милиони българи, които поискаха държавата си обратно. Тя събра хора, които мислят различно, но искат едно и също: държава, която работи за българите. Отбор, а не завера или сглобка. Добри идеи и смелостта да бъдат осъществени. Това доверие към мен не е подарък, а отговорност, която ме задължава много.
Подкрепят ни личности, професионални авторитети, учени, обичани от целия народ писатели, музиканти, певци, артисти, художници, общественици!
Благодаря ти Лили, не само за подкрепата, благодаря ти за куража, който ми даваш!
Първи издигнаха кандидатурата ми Съюзът на тракийските дружества, за което искрено благодаря.
Подкрепиха ме и политически формации, с които съм работила през цялата си биография – различни, но работили за доброто на България.
Твърдо вярвам, че заедно можем да дадем нов подем на страната, като пазим българските добродетели, завещани ни през вековете – държава, която сама определя съдбата си, със силния глас на всяка българка и на всеки българин. Защото всеки българин е важен!
Как да стигнем, как да постигнем всичко това?
Първо е нашата собствена отговорност. Епископ Сионий, игумен на Бачковската светиня, скоро ми каза нещо, по-добре от всеки политик: „Истинската отговорност започва там, където свършва удобството да не забелязваш.“ Много дълго не забелязвахме, че институциите ни бяха държавни, но без държавност. За връщането на държавността се обърнахме към избирателите още първия път, когато с Румен Радев поискахме доверието им – и го отстоявахме през годините. Противоконституционното нахлуване в президентската институция ни мотивира още по-силно.
Държавността изисква институциите да работят според Конституцията, а не да я променят, за да воюват с държавния глава или защото „служебно“ искат власт. Българската Конституция не заслужава тази гавра!
Държавността изисква законите, които сами създаваме, да важат справедливо и еднакво за всички.
Държавността изключва телефонното право, сглобките, партизанщината, шуробаджанащината…
Държавността изключва злоупотребата с власт!
Държавността се създава от хора, които вярват в силата ѝ и я изграждат всеки ден – и когато управляват, бдят за авторитета ѝ така, както биха бдели за себе си.
Но, уважаеми дами и господа, държавност без подкрепата на хората няма – без нея институциите са кухи структури, които работят сами за себе си. Тази подкрепа идва, когато сме закриляни от държавата – няма да се притесня от тази дума именно днес, в този опасен, шеметно променящ се свят.
А закриляни ли сме? Отговора го дадоха улиците и площадите само преди няколко месеца. Този бунт не беше само срещу един бюджет – той отприщи справедливия гняв срещу самодоволството и арогантността на властта, срещу отнемането на държавата от истинските ѝ притежатели – хората. Отношение като към поданици, а не към граждани. Високомерие, което не допусна дори да се обсъди референдумът за еврото.
Да, президентът не раздава правосъдие, но мой дълг е да защитавам Конституцията…
Зад върховенството на правото стои по-дълбок социален въпрос, който разкъсва връзките помежду ни и ни лишава от общност – от чувството, че сме заедно. Хората са убедени, че трудът им не се цени, че те издържат държавата, а тя не ги защитава. Те не искат подаяния, а справедливост. Направих стотици срещи – в предприятия, на полето, в болници, училища, читалища. Познавам енергията на хората, които всеки ден работят, създават, произвеждат, обучават и държат обществото ни здраво. Те са единствената сила, която безусловно имаме, и тя е надеждата за България.
Не гледам на думата „неравенства“ като клише. Тя е диагноза за бруталното разделение на България – Северозапад и Североизток срещу останалата част, развитите градове срещу места без перспектива. Тази двойна фрактура засяга и отделния човек: отнема му равенството на възможностите, изповядано в Конституцията, разяжда съгласието помежду ни и обезверява.
Диагнозата не приключва тук. Само преди дни млади хора ни казаха, че за първи път в открита анкета за проблемите им излиза думата „глад“. Крайно либералната политика се оттегли от тях под предлог, че пазарът ще им намери място. А днес ги сочим с пръст и свенливо пропускаме въпроса: колко пъти им обещахме и колко пъти излъгахме? Младите хора искат повече възможности за учене, доходи, свързаност, да са господари на самите себе си и на собствената си съдба. Младите семейства искат подкрепа за децата си, жилища, сигурна работа.
Срещам се редовно със студенти от висшите ни училища – амбициозни, подготвени момичета и момчета. Готови да работят за България. Вярвам им и ще ги подкрепям с всичките възможности на президентската институция.
Аз не деля младите хора на успели и неуспели, на умни, красиви и всички останали. И не затварям очи пред проблемите.
Когато нашите деца не виждат у нас, възрастните, опора, пример, лесно ни заменят с фалшиви герои. Последните трагични случаи остро поставиха въпроса за зависимостите, за насилието. Най-удобно е да погледнем на трагедиите като на инцидент. Говорим три дни и така до следващия път. Но те не са статистика, а дълбоки рани за много български семейства – и лек за тях трябва да търсим всички заедно.
Имаме ли съмнение, че можем да изправим глави главно чрез младите хора?!
Те се страхуват от война, от несигурност, от неопределеността на времето, в което живеем. И стават все по-зависими. Без училището няма да се справим. Първата ми работа след Университета бе – учителка. Зная какво е да носиш отговорност пред ученици и родители, зная силната роля, която имате, уважаеми учители. Винаги съм била и ще бъда на ваша страна. Благодаря, че сте толкова много в инициативните комитети!
Благодаря на толкова много спортисти, на спортни федерации, които ме подкрепиха. За програмата, която разписаха и ми предоставиха. Едно от най-сигурните лекарства – спортът. Спортът на рекордите, които ни правят горди българи, всеки път когато гледаме класирането, почетните стълбички, когато звучи българският химн. Нека да направим така, че спортът да стигне до всяко дете, всеки ден. Той учи на дисциплина, на уважение, на екипност, срещу агресията и затварянето в екраните. Спортът е национална сигурност. Има много сърцати хора, които са приели това за собствена мисия – легендите на българския спорт – не малка част от тях са в тази зала. На хора като Слав Петров, на Нонка Матова, които възпитават шампиони от децата с проблеми и тези, които нямат достъп до големите клубове! Подпомагам и винаги ще подпомагам тези усилия!
Уважаеми дами и господа,
Няма да говоря подробно за моите приоритети в отделните секторни политики. Те са преди всичко задача на изпълнителната и законодателната власт. Но правомощията на президента дават възможност да се подкрепи добро и адекватно законодателство, да се подкрепя амбицията на българския бизнес особено сега, когато се откриват големи възможности във високите технологии, изкуствения интелект, инфраструктура, енергетика, земеделие. Едновременно с това грижата за малките фирми, за семейния бизнес е неотменима задача за всяка институция и тук те имат пълната ми подкрепа.
Модернизацията, превъоръжаването, вливането на достатъчно млади хора в редовете на българската армия е обща задача с останалите институции. Имаме много добра координация и съвместна работа с политическото и професионалното ръководство на българската армия.
Когато говорим за взаимоотношенията между различните институции, често изпускаме местната власт. А за мен, тя е изключително важна – ще продължим да работим заедно, за мен е изключителна привилегия взаимното ни доверие.
Уважаеми дами и господа,
Днес, след първата четвърт на 21 век „сигурността“ стана по-важна от всякога – глобални заплахи, предизвикателства пред националната ни сигурност, сигурността за всеки дом, за работата, за стабилността на страната.
Сигурността не е абстракция – тя е условието, без което нищо от изброеното няма стойност. Какъв е изборът – да бъдем наблюдатели, защото „нищо не зависи от нас“? Или със самочувствието на държава с една от най-старите традиции да предлагаме решения – с аргументи и смели позиции.
Избирам втория път.
Познавам добре генезиса на конфликта в Украйна. Войната в Украйна няма военно решение – това е позицията на Президентската институция от сутринта на 24 февруари 2022 година до днес. Повече оръжия и изсипани милиарди носят само нови жертви и изправят едни срещу други православни народи. А конфликтът ни засяга пряко – дронове, гигантски икономически и социални проблеми. Войната влезе в Черно море, проблемът в Черно море от регионален става глобален. Това налага инициативи по спешност и тук се нуждаем от консолидирана българска позиция.
Да критикуваш недъзите не е рушене, а е градеж за по-добро бъдеще, в което България трябва да е част от промяната.
Мир чрез преговори! Архитектура на сигурността! Това ще бъдат посланията ми пред Общото събрание на ООН, в доклада ми на Световния конгрес за мир, през есента на тази година.
Уважаеми дами и господа,
Не приемам да се пренаписва българската история, да се отрича влиянието на руската култура, да се забранява езикът, да се отрича Руско-турската Освободителна война, да се забраняват гениалните писатели, композитори, творци… Остро се противопоставям на всички, които отсега саботират честването на 150 години от Освобождението на България.
Няма да допусна никакъв компромис в позицията по отношение на Република Северна Македония – там живеят наши братя и сестри, няма място за омраза. Президентската институция твърдо застана зад правата на българите в РСМ и те станаха неизменна част от преговорите за европейското й членство. Ще продължа тази политика, ще вложа всичките си правомощия и влияние те да бъдат гарантирани, да бъде защитен българския интерес, да се уважава българската история.
Точно в тези времена България трябва да остане вярна на себе си и на историческата си и културна идентичност – да пазим вярата си, етническия модел, до който много държави не достигат, езика, който ни обединява, писмеността и кирилските букви. Никога няма да разбера политици, наши опоненти, които твърдят, че кирилицата ни отдалечава от цивилизования свят и ни обрича на изолация. Който говори така, се отказва от собствената си история. Азбуката ни не изолира – тя е третата азбука в Европейския съюз. Аз живея, ние живеем със самочувствието на принадлежност към държава и народ, създали цивилизация – славянската, разпръснали светлината на познанието сред много народи и градили собствената си история върху тях.
Българската идентичност, самосъзнание, език, култура трябва да се запазват и развиват, знаем - не са един и два опитите за асимилация.
Специално искам да поздравя Вас – г-н Първанов за създаването на Тараклийския университет, на Търновския и Русенски университет, на много хора в тази зала, с които успяхме да го запазим. Днес в него се учат над 200 студенти.
Днес има много българи по целия свят – от превратностите на историята или по собствен избор. Имаме големи имена, които са чест и слава за страната ни! Където и да сме, каквито и да сме, ние всички сме българи. Съществена част от работата си посветих на техните права, на българския език, на идентичността им – от далечна Аржентина до Бесарабска Молдова и Украйна, Албания, и навсякъде, където има българи. Трудна и много важна задача пред всеки български политик.
Именно тази политика бе един от най-силните ми аргументи да избера Кирил Вълчев за кандидат за вицепрезидент. Познавам добре работата на вицепрезидента. Потърсих човек, който може да продължи. Няколко години работихме заедно, за да се свържем с българите зад граница и да ги убеждаваме колко е важно да не късат връзката с Родината – да им кажем човешки: вие не сте ни чужди, България е една, най-свидната, най-ценната. В негово лице намерих съюзник за работата, която вече бях започнала. Направи го не формално, а искрено, с амбиция и професионализъм.
И двамата сме убедени, че повече трябва да популяризираме българската култура и че културната дипломация крие много възможности – в синхрон с министерства, агенции, неправителствени организации, медии. Разчитам на него да продължи няколко годишните ми усилия за създаване на Български културен институт. Този път ще успеем – винаги съм имала подкрепата на Вас, уважаеми г-н министър-председател, на българската интелигенция.
Познавам Кирил Вълчев като честен, упорит и доказан професионалист. Юрист, който добре познава законите и знае тяхната стойност. Общественик и посланик на България пред света, с искрена любов към българското. Избирам до себе си човек на словото и на правото, който работи неуморно България да бъде споменавана пред света с добри новини.
Уважаеми дами и господа,
Днес заставам пред вас със собствената си кандидатура. Имам 30 години публичен път – ясен, последователен и принципен. Бях народен представител, десет години представлявах страната ни в Европейския парламент – и нямам изказване там без името на България, и когато беше популярно, и когато беше трудно. Първият доклад за Черно море, изготвян някога в ЕП, е мой. Това не са думи, а следа, която може да се провери.
Благодаря на моите колеги евродепутати, които ме подкрепиха – там ние бяхме заедно и заедно изнесохме не една тежка битка за България, независимо от партийната ни принадлежност. Днес, те присъстват и в тази зала.
Чух твърдения, че моят мандат ще бъде трети мандат на Румен Радев. Така могат да разсъждават хора, които вероятно го пречупват през собствените си биографии или неосъществени мечти. Не малко от тях имат въобще мандати, благодарение на Румен Радев.
Ще отговоря сериозна и директно, защото гражданите заслужават ясен отговор.
Девет години бях вицепрезидент и се гордея с работата, която свършихме с Румен Радев. Имах свободата за свои позиции, идеи и инициативи – и бях подкрепяна от целия ни екип. Това за мен е много ценно. Убедена съм, че това партньорство и занапред ще е за добро. Синхронът между президентската институция, правителството и парламента, както и категоричното мнозинство в него е възможност: след дълъг период на безвремие е пределно ясно кой носи отговорността за посоката на България. Сътрудничество, което води към интересите на българите, не е поставяне на всички яйца в една кошница, а Кубратовият сноп! /Не е важно, че всички яйца са в една кошница, а яйцата да са здрави!/
Изборът е – между президент, който ще подкрепя усилията правителството за възстановяване на държавността, или такъв, който ще ги саботира.
Не гледам на институциите като на бойно поле. Ще продължавам с консултации, с диалог, в търсене на консенсус по теми от ежедневието на всеки един от нас, за пътя, по който трябва да вървим. Самоцелното противопоставяне не е моята сила! Но няма да се поколебая когато едно решение не е правилно или накърнява правата на хората. Имам достатъчно лостове за това – в името на президентската институция, която принадлежи на всички.
Зная колко е трудно да запазиш висотата на институцията, вместо да заемеш страна в политическото противоборство. Няма да се впиша в езика на омразата и квалификациите. Не от слабост или неможене – защото смятам, че е достатъчно. Стига толкова. За политика ще говоря с познания и аргументи!
Уважавам политици с категоричните и аргументирани позиции, не приемам малодушието, двойните стандарти, липсата на мъжество да изложиш собствената си позиция, да се криеш зад „международното положение“. И тайно да предаваш интересите на страната си.
Ако получа вашето доверие, ще продължа да бъда президент със собствен глас, собствена преценка и ясна отговорност за всяко решение. Моя и на моя екип!
Позволете ми накрая нещо лично. Най-лесното на този свят е да се опиташ да смачкаш една жена. Грозното оръжие на слабите! Това ме прави още по-силна! Животът и работата ме срещнаха с изключителни хора, с вас, със силни характери, които знаят ценността на една личност! Те днес са с мен!
Като жена, която през деня взема трудни решения пред цялата държава, а вечер е съпруга и майка, зная колко е важно да си решителен – и колко по-важно е да внасяш спокойствие, когато и на теб ти е най-напрегнато, заради куража на другите.
Благодаря на семейството си, най-голямата подкрепа винаги идва от Дома. Благодаря на моя Андрей, който ми дава знанието за човечност и който единствен ми позволява понякога да бъда слаба!
Дами и господа,
Не ви обещавам президент без противници, но моите противници не са врагове. Доверието не се изисква и не се наследява – то се заслужава всеки ден, с всичко, което си. Давам си сметка, че с всяко мое послание, с всяка моя дума трябва да защитавам институцията.
Нека да призовем българските граждани да гласуват! Да отстояват едно от най-висшите човешки права – правото на избор! Да ни подкрепят!
Днес продължавам по този път – не към поредната победа на едни българи над други, а към държава, богата с нас, хората, и общата ни принадлежност.
България е нашият дом!
Продължавам да бъда една от вас!
За България!
Пълен списък на членовете на ИК може да изтеглите от ТУК
