Бъдещето на българската филмова индустрия е поставено на карта, докато държавата тихо подготвя почвата за пълното развързване на ръцете на частния собственик.
На спешна пресконференция представители на независимия културен сектор излязоха с остри критики и разкрития за реалната съдба на киноцентъра „Бояна“, чийто 20-годишен приватизационен срок изтича окончателно на 17 ноември 2026 година.
Киноцентърът в момента е собственост на американската компания „Ню Имидж“ (Nu Image / Millennium Media), контролирана от холивудския продуцент Ави Лернер. След тази критична дата всички законови ограничения и ангажименти за запазване на филмовата дейност падат, което отваря реална
Ключовите обвинения и скандални разкрития на филмовите дейци:
Пълен провал спрямо съседите ни: Докато държави като Унгария, Полша, Румъния и Гърция бележат огромен бум в аудиовизуалния сектор благодарение на умни държавни стимули и работеща инфраструктура, България е избутана на последно място на Балканите. Някогашният филмов гигант днес е просто евтина снимачна площадка, изолирана от родното изкуство.
Нарушени приватизационни договори: Проверка на „Алианса на независимите продуценти“ в Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ доказва, че приватизаторът не е изпълнил ключови ангажименти – включително задължителното производство на поне 100 минути българска анимация.
Институционално съучастие: Вместо да защити националния интерес, Министерството на културата демонстрира пълна пасивност и буквално „съпричастност към приватизатора“, абдикирайки от контролните си функции седмици преди крайния срок.Бъдещето на киноцентър „Бояна“ и продължаването на филмовата му дейност след изтичането на 20-годишния срок от приватизацията бяха обсъдени на пресконференция в Българската телеграфна агенция. Комплексът се намира в подножието на Витоша в София и е сред големите филмови компании в Европа.
В пресконференцията участваха Любомира Костова от сдружение „Независим културен сектор“, Габриел Георгиев от сдружение „Алианс на независимите продуценти“ и Павел Павлов, изпълнителен директор на „Аудиовидео Орфей“. Ден по-рано организаторите проведоха протест пред киноцентъра заради опасения от продажбата му.
„Какво би се случило, ако загубим едно от съществените неща, които ще ни дадат възможност да се развиваме в бъдеще като икономически и културен сектор – говоря за киното? Ако махнем инфраструктурата, остава единствено субсидията от държавния бюджет и човешкият ресурс. Няма друго“, заяви той.
Георгиев допълни, че ако Киноцентърът бъде разрушен след 17 ноември 2026 г., посланието би било, че България е приключила с националното си кино.
Според Павел Павлов съществуването на Киноцентъра е от национално значение. Той посочи, че държавата е вложила, чрез предходните поколения, над 120 милиона евро в изграждането му. По думите му, когато киноцентърът е бил построен по царско време и земята е била предназначена за кино, собствениците са били обезщетени.
Павлов заяви, че не бива да се допуска изграждането на поредни къщи върху терените. Той посочи, че подобно застрояване вече се е случило в околностите на киноцентъра и че протестира срещу него от три години. Павлов отбеляза, че министър Милошев вече е повдигнал темата, и го призова да продължи да проявява загриженост към филмовата общност, както самият министър е заявил: „Аз съм един от вас“.
"Киноцентър "Бояна" не се продава", написаха в отговор на своята страница във Фейсбук собствениците на дружеството Nu Boyana Film Studios. „Продължаваме да снимаме. Продължаваме да инвестираме. И възнамеряваме да останем част от бъдещето на българското кино“, гласи изявлението им.
От Nu Boyana Film Studios отбелязват в профила си в социалната мрежа, че през годините са получавали множество предложения за придобиване на Киноцентъра и негови активи. Те обаче не са приети, защото ръководството на дружеството не обмисля продажбата или разпродажбата на Киноцентър „Бояна“. Според тяхното изявление намерението им е той да продължи да функционира и да се развива като едно от водещите филмови студиа в Югоизточна Европа.
Според Nu Boyana Film Studios лицето, което стои зад публичните позиции срещу Киноцентъра от името на продуцентска организация, преди това е представлявало пред собствениците интересите на други потенциални инвеститори, желаещи да придобият Киноцентъра, казва се в изявлението във Фейсбук. Собствениците са отказали да обсъждат разпродажба на дружеството и неговите активи. По думите им, след този отказ същото лице е започнало активна публична кампания, поставяща под съмнение бъдещето, дейността и изпълнението на задълженията на Киноцентъра.
Ръководството на дружеството припомня, че в актуалната си позиция по повод отправените през 2026 г. твърдения Агенцията за публичните предприятия и контрол посочва, че условията по приватизационния договор са изпълнени.
