По-високата цена на пшеницата означава по-висока цена на брашното и повишена себестойност на хляба.
Това обясни пред БНР Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, след като стана ясно, че търговията с пшеница е в сериозен колапс, след като най-голямата контейнерна линия в световен мащаб предприе действия по спирането на всички нови резервации за пристанище Новоросийск, а около 80 плаветелни съда са блокирани в Сулинския канал на река Дунав. Същевременно износът от Украйна, осъществяван чрез железопътни мрежи, отбелязва значителен спад от почти 80% на годишна база, което се дължи на интензивните въздушни нападения.
Освен войната на Русия в Украйна, влияние върху цената на пшеницата оказва и затрудненото преминаване през Ормузкия проток, обясни тя.
"Логистиката на пшеницата се оказва сериозен разход, защото петролът и неговата цена се променят ежеседмично.
Месец август е бил активен като продажби за българските производители. Новата реколта се очаква да е около 6.5 млн. тона. Преходният запас е 2.5 млн. 9 млн. тона за България са изключително много. Търсенето на българска пшеница нараства. Но ние наистина имаме големи проблеми по отношение на железопътния транспорт. Като добавим и невъзможността за реален речен транспорт по Дунав, ситуацията е невероятна и изходът не може да бъде бърз и предвидим".
Кукушева очаква цената на брашното да започне да върви нагоре. За момента обаче хлябът в магазините у нас е сред продуктите с най-стабилни цени, отбеляза тя.
"Най-устойчивите в рамките на последните осем месеца. Не се променят както при другите хранителни продукти".
Обяснението, че някой административно ще изчислява и създава справедлива цена на даден продукт е повече от смешно, коментира още председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
"Бизнесът работи, за да плаща работни заплати, да попълва осигурителни фондове, да плаща данъци, да връща кредити, да осъвършенства своето производство, да отговори на всички екологични норми, които нарастват, да има пазарно поведение. Конкуренцията е повече от жестока.
От нас се търсят данни, които касаят фирмената и технологичната сигурност на всяко предприятие. Стои въпросът кой и как ще гарантира запазването на тази фирмена тайна, която ще трябва да се подаде към съответното ведомство? Кой и как ще изчислява цената? Кой ще определя колко ще плащаме на работниците? Колко са нашите енергийни разходи?
Вярваме, че Комисията за защита на конкуренцията ще бъде по-категорична и няма да позволи въвеждането на такова доброволно събиране на информация, която е чувствителна".
Бизнесът е изпратил своето становище до институциите, посочи Кукушева в предаването "Преди всички".
