От 1 януари 2027 г. влизат в сила нови правила за втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Промените предвиждат въвеждането на мултифондова система, която ще даде възможност на осигурените лица да избират инвестиционната стратегия, по която да бъдат управлявани натрупаните им средства за допълнителна пенсия.
От 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените лица ще имат възможност да изберат в кой тип подфонд да бъдат управлявани натрупаните им средства за допълнително задължително пенсионно осигуряване, съобщиха от Българска стопанска камара - БСК.
Не е необходимо осигурените лица да заявяват избор. Ако не го направят, пенсионното дружество ще ги разпредели в подходящ подфонд според възрастта им. Изборът може да бъде променян веднъж на 12 месеца.
Средствата за втора пенсия са лични средства на осигуреното лице – те се натрупват, инвестират, носят доходност и се наследяват.
Комисията за финансов надзор (КФН) е изготвила и приела необходимите подзаконови нормативни промени за прилагането на новите правила. Те обхващат както периода на натрупване и инвестиране на пенсионните спестявания, така и фазата на тяхното изплащане.
От 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените лица ще могат да изберат между три инвестиционни стратегии – динамична, балансирана и консервативна.
Това обясни пред БНР Милена Иванова, директор на Дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН.
„От януари 2027 г. влизат в сила изменения в доста посоки. Направи се една цялостна реформа на допълнителното пенсионно осигуряване, която обхваща както фазата на акумулиране на пенсионните спестявания, така и фазата на изплащане“, посочи Иванова.
Как работят трите подфонда
Динамичният подфонд ще позволява по-активна стратегия на управление и по-широк набор от инвестиционни възможности. Според КФН той е препоръчителен за хората до 50-годишна възраст, тъй като по-дългият инвестиционен хоризонт позволява поемането на по-висок риск с възможност за по-висока доходност.
Рискът при този вариант е свързан основно с представянето на капиталовите пазари.
Балансираният подфонд до голяма степен ще запази инвестиционния режим, който действа и в момента. Той е предназначен за хора, на които им остават около 10 години до придобиване на право на пенсия.
Консервативният подфонд има за цел основно да съхранява натрупаните пенсионни спестявания в периода непосредствено преди пенсиониране. Според разясненията на КФН преминаването към него ще бъде задължително три години преди навършване на пенсионната възраст.
„Всеки от нас от 1 септември тази година ще може да избере инвестиционната стратегия, която да се прилага по отношение на управлението на нашите пенсионни спестявания или избора на динамичен, балансиран или консервативен подфонд“, обясни Милена Иванова.
Осигурените лица няма да бъдат задължени да заявят избор. Ако не посочат предпочитана стратегия в периода от 1 септември до 30 ноември, ще бъдат разпределени в съответния подфонд според възрастта си.
Избраният подфонд ще може да бъде променян веднъж на 12 месеца.
Нови възможности за инвестиции
Промените засягат не само начина, по който се управляват пенсионните спестявания, но и инвестиционните възможности пред пенсионните фондове.
От 1 януари 2027 г. пенсионните спестявания ще могат да бъдат инвестирани в инфраструктурни облигации, както и в акции на дружества, свързани с инфраструктурни проекти от особено значение за обществото и икономиката.
Според КФН новите правила са част от по-широка реформа на допълнителното пенсионно осигуряване, която обхваща целия процес – от натрупването на средствата до тяхното изплащане.
„Измененията обхващат на първо място т.нар. мултифондова система, а именно възможността всяко едно осигурено лице да може да избира по какъв начин да бъдат управлявани неговите пенсионни спестявания“, посочи Иванова.
Милена Иванова препоръча на осигурените лица да се запознаят подробно с възможностите и да потърсят информация от специалисти, преди да изберат инвестиционната стратегия, която най-добре отговаря на техния хоризонт и отношение към риска.
По думите ѝ противопоставянето между солидарния пенсионен модел и капиталовите пенсионни стълбове не допринася за доброто функциониране на пенсионната система, тъй като отделните стълбове са свързани помежду си.
