Националното събрание на ГЕРБ приключи точно за 69 минути.
От 700-те делегати в зала 3 на НДК присъстваха 438.
Те освободиха Делян Добрев и зам.-кмета на Пловдив Владимир Темелков от ръководството на партията. Заедно с подалия по-рано оставка кмет на Стара Загора Живко Тодоров те бяха заменени от новите областни координатори на ГЕРБ в София и Варна - общинския съветник Димитър Вучев и бившия главен архитект на морската столица Стоян Петков, с които лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започна смени по върховете на партийните структури по места.
В ръководството на ГЕРБ влезе и зам.-кметът на Стара Загора Радостин Танев, предложен именно от кмета Живко Тодоров.
Конгресът мина вяло. Нямаше изказвания от залата. Единствената интрига бе, че Делян Добрев и Бойко Борисов застанаха на различни позиции по отношение на президентските избори.
Добрев призова ГЕРБ да излъчи свой партиен кандидат и посочи като фаворити: кмета на Бургас Димитър Николов, депутата Томислав Дончев и бившия премиер Росен Желязков. Според Добрев всеки от тях би взел два пъти повече гласове от Андрей Гюров, който “няма качества за този пост”.
"Един от тези тримата трябва да поеме отговорност и ще направи резултат поне два пъти по-висок от Гюров, който ще ни отведе до балотаж", заяви емоционално Добрев и вдигна градусите в залата. Томислав Дончев, който се изка длед него, прояви чувството си за хумор и отказа номинацията с мотива "Много съм млад, следващия път".
Борисов опонира на Добрев като за пореден път заяви, не вижда смисъл ГЕРБ да излъчи кандидат, ако не спечели първото място.
"ГЕРБ не е олимпийска организация, не е олимпийски комитет, за да трябва да участваме, защото трябва да участваме. Ще участваме там, където ще станем първи. В една битка ще победим, но в цялата предизборна кампания никой няма да спомене Йотова", мотивира се Борисов.
Той описа Илияна Йотова като силен кандидат. "Тя надигра всички политици. Много е надраснала останалата политическа класа и принуди "Прогресивна България" да се прилепи до нея", не спря с хвалбите към потенциялния победител Борисов.
Лидерът на ГЕРБ похвали новата смяна, която идва с Академията “новите умове”, но не забрави да се върне в миналото на партията. Борисов отбеляза, че партията е изпълнила поетите ангажименти и е понесла политическите си щети, а сега трябва да обясни на хората какво е било, какво ще прави и с кои хора ще го прави.
„ГЕРБ го създадох, за да се бие с БСП. А влязохме в коалиция с леви партии. Но това беше след поредица от избори“, посочи свои грешки Борисов.
Той каза, че партията трябва да продължи да съчетава нови лица с хора с опит. „Никой не гоним от ГЕРБ. Никой не е ненужен от ГЕРБ. Опитът е нещо, което никой не може да ти го вземе“, каза Борисов.
Речта на Бойко Борисов беше разхвърлена, носеше специфичен за неговия стил политически реализъм, смесен с умерена умора, връщане в епизоди от миналото и стратегическо изчакване, вместо бурен партиен ентусиазъм. След нея нямаше бурни овации, нямаше скандирания "ГЕРБ" или пък "Победа", каквито сме виждали на подобни форуми в годините назад.
Самият Борисов демонстрира подчертана политическа и лична умора, която той сам призна и превърна в основен акцент на речта си по време на Националното съвещание на ГЕРБ. Вместо обичайния си агресивен и енергичен стил, лидерът на ГЕРБ излъчваше усещане за изчерпване на компромисите и подготовка за постепенно оттегляне от предната линия.
Борисов демонстрира необичайна откровеност, като заяви, че с времето и възрастта всяка партия се „износва“ и затова на следващите форуми той и Томислав Дончев ще говорят все по-малко за сметка на младите кадри, за да дадат път на младите. Думите му от навечерието на събитието, че „ГЕРБ ще продължи да съществува и без мен“, затвърдиха усещането за умора от лидерския пост и съзнателно задвижване на процеса по предаване на властта в партията.
От речта му пролича, че в настоящия момент тактиката му е изцяло подчинена на оцеляване и вътрешнопартийната стабилност пред лицето на труден изборен цикъл.
Борисов не каза нищо за бъдещето, не показа визионерство. Когато един лидер открито заяви, че партията ще я има и без него, той губи мотивацията да чертае дългосрочни лични стратегии, превръщайки се от визионер в управленски модератор на настоящия момент.
След десетилетия на първа линия и редица компромисни коалиции, Борисов знае, че гръмките обещания и „великите видения“ вече не звучат убедително за разочарованите избиратели. Сегашната му цел е да предпази ГЕРБ от електорален срив и да прехвърли отговорността за бъдещи неуспехи върху опонентите, което изисква тактическа предпазливост, а не вдъхновяващи разкази.
Еволюцията на Бойко Борисов показва драстична трансформация от харизматичен, енергичен популист в уморен, тактически мениджър на статуквото. През 2006–2009 г. той черпеше легитимност от личния си плам и обещанията за радикална промяна, докато през 2026 г. залага единствено на хладен прагматизъм, усещане за незаменимост и прехвърляне на политическата отговорност.
Разликите с Борисов 2009 и Борисов 2026 са огромни.
Ентусиазмът на ранния Борисов се захранваше от позицията му на политически аутсайдер, който тепърва имаше да печели всичко. Тогава той се изкачваше стремително по политическата стълбица и нищо не мвожеше да го спре.
През 2026 г., след като е бил най-дълго управлявалият премиер в модерната история на България, той вече е символ на самото статукво и постепенно слиза по тази стълбица. Бавно и уморено.
Неговата цел вече не е да завладява нови електорални територии, а да удържа съществуващите и да предпази ГЕРБ от разпадане.
Твърдото ядро на ГЕРБ реагира на „снижаването“ на Борисов със смес от объркване, тактическо одобрение и вътрешно безпокойство, тъй като партията винаги е била изключително лидерски проект, задвижван от неговата лична харизма.
По-опитните партийни кадри и лоялни избиратели приемат умората и тактическото изчакване на Борисов като признак на зрялост и мъдрост. Те споделят неговата умора от политическата нестабилност в страната и одобряват решението му да спре с „безплатните компромиси“ (като предишните сглобки). За тях тезата „ГЕРБ участва само за да е първи“ е силно мобилизираща, защото им връща усещането за партийно достойнство след години на политически отстъпки.
За голяма част от твърдия електорат думите „ГЕРБ ще съществува и без мен“ обаче звучат тревожно. Тези избиратели са свикнали Борисов да бъде централният стълб, който взема всички решения и ги защитава в медийните и политически битки.
Идеята за предаване на властта на нова „ведра смяна“ се посреща със скептицизъм. Твърдото ядро трудно припознава в младите технократи същия борбен дух и инстинкт за оцеляване, каквито притежава лидерът.
Умишленото бавене на кандидатурата за президентския вот създава демобилизация сред структурите по места.
Традиционният избирател на ГЕРБ обича яростните политически сблъсъци и ясния враг. Офертата за „десен фронт“ и потенциалното подкрепяне на компромисен общ кандидат обърква ядрото, което по-скоро симпатизира на твърдата линия на Делян Добрев – партията да излезе със своя собствена, силна фигура на балотаж.
Стратегията на изчакване крие сериозни рискове от организационна демобилизация, загуба на политическата инициатива и електорално наказание на балотажа. Докато Бойко Борисов се опитва тактически да прехвърли отговорността върху ПП-ДБ чрез 10-дневния си ултиматум, забавянето на президентската кандидатура за края на август/началото на септември поставя ГЕРБ в уязвима позиция.
ГЕРБ е строго йерархична машина, която функционира най-добре при ранна и мощна партийна мобилизация. Изчакването до последния момент оставя по-малко от два месеца за популяризиране на кандидата преди вота на 25 октомври. Партийните структури остават без ясен политически опонент и ясна цел, което умишлено занижава мотивацията за работа на терен.
Обявяването, че „мачът е решен“ в полза на Илияна Йотова и че ГЕРБ няма да участва в „предрешени битки“, уврежда имиджа на партията. За пръв път Борисов отстъпва инициативата, представяйки ГЕРБ в пасивна, отбранителна роля, вместо като незаобиколим политически лидер.
Разминаването между умерената, изчакваща линия на Борисов и твърдата, нападателна позиция на Делян Добрев (който настоява за незабавно издигане на партиен кандидат) показва вътрешни пукнатини. Продължителното мълчание засилва тези разделителни линии в Изпълнителната комисия
Основната тактическа линия на Борисов остава натискът за общ десен кандидат, тъй като според него Илияна Йотова вече е „надиграла всички политици“ и нито една партия няма шанс срещу нея сама. Вместо да надъха структурите с конкретно име за президент, той прехвърли отговорността върху Изпълнителната комисия и призова за „разум“ в дясното пространство, оставяйки делегатите в изчакване.
Борисов цели да постави ПП-ДБ в ситуация „без полезен ход“. Ако приемат общ кандидат, те ще бъдат обвинени от избирателите си в нова „сглобка“ с ГЕРБ. Ако откажат, Борисов ще ги посочи като виновници за разпокъсването на дясното пространство и за победата на левия кандидат.
