Рекордно ниското ниво на река Дунав вече има сериозни последици за водоснабдяването, енергетиката, транспорта и екосистемите в българския участък на реката. Това коментира Асен Личев, хидролог и бивш министър на околната среда и водите.
Сред най-сериозните последствия е спирането на питейната вода за селата Горна Студена и други населени места, както и критичният спад на сладководните запаси за Свищов. В енергетиката АЕЦ „Козлодуй“ е намалила мощността си за първи път от 52-годишната история на централата.
Ниското ниво на реката засяга и корабоплаването. Фериботните линии са спрени, а речният товарен трафик е намалял с около 50%. Екологичните последствия също са значителни – наблюдава се масово измиране на риба заради замърсяване на водата и недостиг на кислород. Концентрацията на замърсители е нараснала четири пъти, като по-дълбоките зауствания допълнително влияят върху качеството на водата.
Липсва управление на водите на Дунав
Основен проблем е липсата на споразумение за управление на водите на река Дунав. Над 30 хидротехнически съоръжения по горното течение – в държави като Австрия, Германия и Унгария – влияят върху водния режим, докато България остава пасивен „страдащ свидетел“, вместо да има активна роля в управлението на своя воден суверенитет.
Пример за различен подход е Унгария, която предприема спешни действия за изграждане на плавателен праг при АЕЦ „Пакш“ с участието на армията. Временните мерки са реализирани само за дни, а основното съоръжение е изградено за седмици. Този пример показва, че при наличие на политическа воля проблемът може да бъде локално овладян.
Стратегически проекти за стабилизиране на Дунав
Сред дългосрочните решения е изграждането на хидротехническите комплекси „Никопол – Турну Мъгуреле“ и „Силистра – Кълъраш“. Те могат да допринесат за стабилизирането на нивото на реката и да гарантират водоснабдяването, енергетиката, транспорта и екологичната сигурност на България.
Ориентировъчната стойност на двата комплекса е между 5 и 8 милиарда евро, а реалистичният срок за реализация се оценява на 10–15 години, включително проектирането, екологичните оценки и строителството.
Паралелно с това предлагам и краткосрочни мерки – изграждане на алтернативни водопроводи и дълбоки сондажи, възстановяване на влажни зони и подхранване на подземните води, адаптиране на корабния флот към по-плитко газене и създаване на национална програма за намаляване на загубите на вода по водопроводната мрежа.
Призив за активна държавна политика
България не може да остане пасивен наблюдател на случващото се с Дунав. Всяка година, в която водите на реката продължават да намаляват, задълбочава екологичната, енергийната и хуманитарната криза.
Затова предлагам страната да предприеме незабавни подготвителни действия, да потърси двустранен диалог с Румъния и да привлече стратегически инвестиционни партньори, включително китайски компании. Според авторите на анализа това трябва да стане, без да се подценяват екологичните рискове, но и без те да се превръщат в пречка пред необходимите действия.
Управлението на Дунав вече е въпрос не само на водна политика, а на национална сигурност и суверенитет. Страната е изправена пред необходимостта да премине от ролята на „страдащ свидетел“ към тази на активен управляващ на своя участък от реката./ БГНЕС
