Ниското ниво на Дунав крие рискове не само за корабоплаването, но и за питейното водоснабдяване, качеството на водата и енергийната инфраструктура.
Това предупреди хидрогеологът и бивш министър на околната среда и водите Асен Личев по БНТ.
Той обясни, че българският участък на Дунав е дълъг 460 километра – от Ново село до Силистра. За да илюстрира мащаба на сегашното маловодие, той направи сравнение с река Марица.
„Да си представиме, че при средни води тази река е пълна с толкова вода, колкото са 60 Марици при средни води. В момента 45 Марици липсват от този участък.“
Според него най-сериозният риск е свързан с питейното водоснабдяване на населените места по поречието на Дунав.
Всички крайдунавски градове се водоснабдяват от терасата на Дунав. Това спадане на нивото на Дунава довежда до намаляване на дебита на ранеите.“
Личев предупреди и за възможно влошаване на качеството на водата заради по-малкия обем на реката.
„Второ, влошаване на качеството на водата. Защото замърсителите, които се вливат в Дунава като количество остават едни и същи. Но водата е вече само една четвърт. Няма къде да се разреди.“, каза още Личев.
Сред останалите последствия той посочи проблеми за рибните популации, заустването на отпадъчни води, енергийната инфраструктура и корабоплаването.
При образуването на местни езерца и локви се блокира рибното разнообразие. Температурата там се вдига до 30 градуса, кислородът липсва и измира и рибата. Дълбоководното заустване на отпадъчните води на някои места излиза на повърхността и по-малко спира да мирише в самите градове, но започва да мирише от Дунав, но това води до други вредни процеси. Пето, рискът за АЕЦ-а. Шесто - спира транспортът на пътници и на товари към Черно море.
Като възможно решение Личев посочи отдавна обсъжданите хидротехнически проекти Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш. Според него те биха позволили нивото на реката да се управлява около средните стойности.
