Пред медиите Радев така и не даде смислен отговор на най-простия въпрос: как точно са „завладени от олигарсите“ българските медии? Кои медии, от кои олигарси, по какъв механизъм и с какви доказателства, пита в социалните мрежи съпредседателят на "Да, България" и депутат от "Демократична България" Ивайло Мирчев.
По-рано днес премиерът Румен Радев коментира изказването на вицепремиера Иво Христов, в което той противопостави БНР и БНТ. Лидерът на "Прогресивна България" (ПБ) подчерта, че всеки в партията има "право на лично мнение" и каза, че "медиите не бива да се притесняват от подобни констатации". Вчера в интервю за БНТ вицепремиерът Иво Христов заяви, че "олигарси" овладяват медиите и че "малко са местата, които устояват", след което даде за пример националната телевизия, като добави: "Не мога да кажа същото за БНР".
От Съвета за електронни медии (СЕМ) определиха думите му като недопустими, а от парламентарната опозиция също отправиха критики.
"Вместо конкретика последваха общи приказки за доверие и очевидното послание, че премиерът няма особен проблем неговият вицепремиер по пропагандата да сочи с пръст отделни медии и от позицията на изпълнителната власт да раздава оценки кои журналисти и кои обществени медии спазват „стандарти“ и кои - не. Толкова за декларираната медийна независимост", коментира във Фейсбук Мирчев.
Според него "още по-забележителен" е бил опитът на Радев "отново да прокара връзка между неонацистките прояви, опозицията и темата за паметниците":
"Това се прави, за да не отговоря на неудобния въпрос: какво са знаели държавните институции за тези младежи, кога са го знаели и какво са направили? Паметниците са удобна политическа тема за Радев - Иво Христов му е казал да се държи за тях. Отговорността на службите е неудобната тема, защото начело на ключовите структури за сигурност отново стоят дългогодишни кадрови избори на самия Радев - хора, които той назначаваше като президент, а днес правителството му предлага или запазва на същите постове. И точно затова въпросът е какво са знаели тези институции, кога са го узнали и какво са правили, за да предотвратят ескалацията."
Ивайло Мирчев посочва, че затова от ДБ настояват в Народното събрание да се проведе изслушване на вътрешния министър Иван Демерджиев и шефа на ДАНС Пламен Тончев. Въпросите, които от синята коалиция поставят са следните:
- Кога МВР за първи път е получило информация за конкретните младежи и какви действия са предприети, след като поне двама вече са били известни на органите?
- Какво е последвало след предходното нападение над чужди граждани и проверявана ли е тогава принадлежност към организирани крайни групи?
- ДАНС разполагала ли е с информация за неонацистки или други насилствени радикални мрежи сред непълнолетни и уведомявала ли е изпълнителната власт?
- Какви конкретни онлайн групи, канали и съдържание са повлияли върху обвиняемите според иззетите устройства и данните от разследването?
- Има ли доказателства за организатори, идеологически центрове, чуждо влияние или финансиране?
"Това трябва да установят институциите. Не премиерът да рецитира, написаните му от ЗКПЧ-то на правителството политически хибридки. Когато има убийство и данни за радикализация, държавата дължи факти: кой е знаел, кой е следил, кой е реагирал и кой не е", пище още Ивайло Мирчев.
