На 15 август православната църква отбелязва големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица, известен в народната традиция като Голяма Богородица или Голяма черква. Празникът ознаменува тихото и блажено заспиване на Божията майка, като на този ден празнуват не само именниците, но и всички жени, молещи се за семейно благополучие и здраве на децата си.
За дълбоката символика, автентичните обичаи и традиционната трапеза на празника информира Plovdiv24.bg. Божията майка се почита като пазителка на домашното огнище, закрилница на брака и майчинството, а самият ден се свързва с ритуалното въздигане на хляба и приготвянето на специална "майчина пита“.
Традиционни курбани и празнична трапезаСтародавна традиция на Голяма Богородица повелява организирането на родови или общоселски курбани. В миналото ритуалът е наподобявал гергьовденския, като във всеки дом се е колело агне. Според описанията на етнографа Димитър Маринов свещеникът е благославял специална торба със сол, от която всяка къща е взимала, за да поръси месото преди печене.
Днес според обичая на празничната маса задължително присъстват:
Обредна пита;Каша от пиле;Грозде, диня и тиква;Варено жито и царевица.Вярващите посещават храмовете и даряват за здраве свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и парични средства.
Приготвяне на обредната питаОбредният хляб за празника се замесва така, че да бъде мек като майчина душа, и се украсява с тестени фигури като слънце, цветя или кръгове.
За направата му са необходими: 750 г брашно, 300 мл прясно мляко (плюс още 1 с.л.), 42 г мая, 1 яйце и 1 жълтък, 50 г краве масло, 1 с.л. сол, 1/2 с.л. захар, 1 ч.л. ронена чубрица, 1 с.л. олио и по желание 50 г кашкавал или сирене.
Прясното мляко се затопля леко и в него се размива маята със захарта, като се оставя да шупне за 10–15 минути. Брашното се пресява в тава, оформя се кладенче и се добавят млякото, маслото, солта, чубрицата и яйцето. Замесва се меко тесто, което втасва покрито на топло, докато удвои обема си.
Половината от втасалото тесто се разточва на кора, поръсва се с настърган кашкавал, навива се на руло и се поставя като венец по края на тава с диаметър 26 см. Половината от останалото тесто се разточва на кръг върху венеца, краищата му се нарязват на четен брой дебели ленти и се намазват с олио. Последната част от тестото се оформя на ивици или фитили за декоративни елементи (слънце или грозд). Питата се намазва със смес от жълтък, 1 с.л. прясно мляко и олио, след което се пече 60 минути на 160°C на средна скара в предварително загрята фурна и се охлажда върху решетка.
Ритуалът за раздаване и оставянето на празен столНа празничната трапеза задължително се оставя един празен стол, предназначен за случаен пътник или за духа на починал близък. Спазва се древният принцип "Дари, за да бъдеш дарен“, според който домакините не слагат храна в устата си, преди да са раздали от готовите ястия на съседи, познати, болни и бедни хора. След църковния ритуал жените взаимно си раздават осветен хляб, мед, плодове, варено жито и печива от новата реколта брашно.
Обичаи за жените, копнеещи за рожбаЖените, които все още нямат деца и се молят за зачеване, отиват в храма на 15 август, за да поставят цветя и дарове пред иконата на Света Богородица. Те палят голяма свещ и принасят метални оброчни фигурки (вотиви) с изображение на женска фигура, бебе или бебешка люлка с вярата, че Божията майка ще ги благослови с рожба.
