Организации от независимия културен сектор изразяват сериозно безпокойство във връзка с начина, по който се извършва финансирането на проектите, включени в Националния културен календар за 2026 г.
Според информация от документ, изпратен на дата 09.07.2026 с номер 94-00-1269 до народния представител г-жа Стеркова, общият брой одобрени проекти, включени в Календара, е 205. От тях статус на финансиране към онзи момента имат едва 89 проекта, разпределени, както следва:
-
Проекти, финансирани от бюджета на Министерството на културата – 19 проекта
-
Проекти, финансирани по РМС 250/27.03.2026 г. – 7 проекта
-
Проекти, които ще се финансират по РМС 390/07.05.2026 г. – 48 проекта
-
Проекти с изтекъл срок на реализация – 15 проекта
Един месец по-късно т.е. вчера, Министерството на културата обяви публично, че ще бъдат финансирани допълнителни 27 проекта. С това общия брой става 116 – далеч от общата бройка от 205 одобрени и включени в Календара проекти.
Липса на ясни критерии за подбор
Представителите на сектора поставят въпроса кога ще бъде осигурена прозрачност относно начина, по който се избират проектите, получаващи финансиране на този етап. Аргументът, че финансирането следва реда на календарното провеждане на събитията, не удовлетворява бенефициентите тъй като ако беше така не би имало нито един проект с вече изтекъл срок на реализация. Наличието на 15 такива проекта (а вече вероятно са много повече) показва, че подходът не е ефективен, а реалните критерии остават неясни за организациите от независимия сектор. Как се определя чий проект е по-спешен?
Подготовката на едно културно събитие започва месеци, а нерядко и повече от година преди неговото провеждане. Поради това поетапното обявяване на ограничен брой финансирани проекти създава непредвидимост, възпрепятства навременното планиране и поставя организаторите в невъзможност да поемат ангажименти към артисти, партньори и публика.
Остава неясна и информацията, че част от първоначално одобрените проекти се заменят с други инициативи, без това да води до увеличение на общия размер на средствата. Това поражда въпроси, тъй като за значителна част от проектите процедурите по договаряне все още не са започнали и създава безпокойство дали ще бъде осигурен необходимият финансов ресурс за изпълнението на всички одобрени проекти.
Зад всеки проект стои конкретна организация и конкретна публика
Катя Костова е директор на Международен театрален фестивал „Есенни театрални срещи в Русе“. Тя споделя: “В тазгодишното издание участват две театрални постановки с артисти и екипи, които трябва да пътуват от Германия и няма как самолетните билети да се купят в последния момент. В бюджета на проекта самолетните билетите са на цени от миналата година, когато са били значително по-евтини. Дори да получим финансирането утре - цените ще са тройно по-високи. Фестивала е планиран от 19 до 25 октомври, а още нямаме яснота дали проекта ще се финансира. Това е само един малък пример от многото проблеми, пред които всички бенефициенти сме изправени. Когато ние сме заложили дадено събитие - то трябва да се блокират датите на съответните артисти. Никой не седи да ни чака до последния момент. Сега вече трябва да сменим заложените в проекта постановки защото някои от тях вече не са свободни.”
Настояване за пълно финансиране без прецеденти
Организациите настояват да не се допуска създаването на прецеденти, при които част от одобрените и включени в Националния културен календар проекти остават нефинансирани или получават финансиране толкова закъсняло, че то е практически неприложимо. Настоява се всички 205 проекта да бъдат финансирани до края, така че нито една организация да не бъде поставена в неравностойно положение по начина, по който вече бяха ощетени организациите с изтекъл срок на реализация.
Представителите на сектора припомнят, че включването на даден проект в Националния културен календар, съгласно чл. 21 от Закона за закрила и развитие на културата, представлява не просто признание за неговата културна стойност, а конкретен ангажимент на държавата за нейното реализиране. Забавянето и частичното финансиране обезсмислят проведените конкурсни процедури и подкопават доверието на сектора в институциите.
Подобни ситуации не са прецедент – пример за това са забавянията при изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост през миналата година, които поставиха множество културни организации в затруднение, а други направо пред фалит. Именно затова организациите настояват за създаването на постоянен обществено-експертен съвет към Министерството на културата по въпросите на независимия културен сектор, чрез който да се установи регулярна, прозрачна и институционализирана комуникация при вземането на решения, свързани с финансирането и развитието на културните проекти.
Организациите настояват за официален отговор от страна на Министерството на културата по поставените въпроси, както и за публикуване на ясен и прозрачен график за финансирането на всички останали проекти от Календара за 2026 г.
Сред организациите, подкрепили призива, са Международен театрален фестивал „Есенни театрални срещи в Русе“, РЦСИ „Топлоцентрала“, Сдружение „Независим културен сектор“, Асоциацията на сценографите в България, Българската музикална асоциация, „София Арт Мениджмънт“ ООД, „Гранде АРТ“ ЕООД, Продуцентска къща „Пирина“ ЕООД, Фондация „София диша“, АБАП – Асоциацията на българските анимационни продуценти и др.
