Българските власти очакват от Украйна информация дали дронът, който навлезе в българското въздушно пространство и падна край Кардам, е излетял от украинска територия. Машината е украинско производство и е от типа „Майя“, използван като примамка, но засега няма категоричен отговор кой я е изстрелял, управлявал и насочил.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви пред БНТ, че България работи по случая с Украйна и Румъния, а авиационният експерт Тодор Иванджиков коментира пред NOVA NEWS, че не бива да се изключва и възможността дронът да е бил прихванат и пренасочен.
Инцидентът стана край село Кардам, в близост до границата с Румъния, след като безпилотният летателен апарат навлезе в българското въздушно пространство и впоследствие се взриви. Случаят предизвика проверка на произхода, маршрута и предназначението на машината, както и въпроси за възможностите на България да открива и противодейства на нисколетящи дронове.
Предаването на серийния номер на машината на украинските власти трябва да помогне за установяването на произхода на конкретния апарат и неговия маршрут.
„Запазен е серийният номер на дрона и тази информация е предоставена на украинската страна. Работим усърдно с колегите от Румъния и Украйна и очакваме днес отговор от украинска страна дали този дрон е излетял от тяхна територия“, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването „Денят започва“ по БНТ.
МО: Дронът, паднал край „Кардам“, най-вероятно е украинска примамка „Майя“
По думите му предварителният доклад показва, че става дума за дрон примамка тип „Майя“, украинско производство, с размери приблизително 2 на 2 метра и възможност да носи до 5 килограма взривно вещество. Цената на един такъв апарат е около 4500–5000 евро или долара.
Според информацията, с която разполага Министерството на отбраната, машината най-вероятно е навлязла в страната от румънска територия, като посоката на полета е била към България.
В момента се изследват откритите останки, включително електронните компоненти, с надеждата да бъде възстановена информация за траекторията на полета. Стоянов обаче предупреди, че голяма част от елементите на управляващата платка са повредени и не е сигурно дали необходимите данни ще могат да бъдат извлечени.
GPS модулът е намерен и по думите на министъра не е бил защитен по никакъв начин. Самият дрон е с предимно дървена конструкция, като основната метална част е двигателят. Летателният му обсег достига до около 600 километра, а за гориво се използва бензин.
Стоянов обясни, че подобни безпилотни апарати се използват от украинските въоръжени сили в различни конфигурации – някои носят взривни вещества, други са без експлозиви, а трети разполагат със системи за самоунищожение.
Случаят според министъра показва и необходимостта България да придобие специализирани системи за откриване и унищожаване на подобни летателни апарати.
„Има нужда от нови системи, закупени по най-бързия начин“, заяви още Стоянов. По думите му българската отбранителна индустрия дълго време е била пренебрегвана и не е получавала необходимите стимули за развитие.
Експерт: Украински е дронът, но остава въпросът кой го е насочил
Докато Министерството на отбраната продължава да изяснява откъде е започнал полетът на конкретния апарат, председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков постави друг въпрос – дали първоначалният оператор на дрона непременно е този, който го е насочил към България.
В интервю за предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS Иванджиков заяви, че украинският произход на машината не означава автоматично, че именно украинската страна я е насочила към българска територия.
„Факт е, че дронът е украински. Въпросът е кой го е пуснал, кой го е управлявал и кой го е насочил към България“, коментира експертът.
Украйна увери, че не е насочвала дрон срещу България умишлено
По думите му става дума за дрон от типа „примамка“. Предназначението на подобни апарати е да бъдат откривани от противниковите системи за противовъздушна отбрана и по този начин да принуждават противника да изразходва ресурси за тяхното проследяване и прихващане.
Иванджиков посочи, че машината по принцип може да бъде засечена както от радарни, така и от топлинни системи. Една от възможните причини това да не се е случило навреме е много ниската височина на полета.
„Пролетяло е най-вероятно много ниско. В последна фаза е пролетяло доста ниско, където не са могли да го засекат радарите“, заяви той пред NOVA NEWS.
Според експерта обаче при разследването не трябва да се изключва и друга хипотеза – дронът да е бил прихванат по време на полета и координатите му да са били променени.
Иванджиков посочи, че в Крим има сериозни системи, способни да осъществят подобно прихващане и пренасочване.
„Може съвсем случайно да е заблуден да е пристигнал в тази точка, но все пак това е даден сигнал. Тук има много работа още да се уточни откъде е, но не трябва да изключваме възможността, че е прихванат, променени са само GPS координатите и е насочен към България“, каза той.
Тази версия към момента остава експертна хипотеза и не е потвърдена от българските власти. Именно установяването на маршрута на дрона и евентуалното извличане на информация от намерените електронни компоненти може да даде повече яснота откъде е излетял апаратът и дали траекторията му е била променяна.
Инцидентът поставя въпроса за защитата от дронове
И министърът на отбраната, и авиационният експерт свързаха случая край Кардам с по-широкия проблем за способността на България да открива и неутрализира малки безпилотни летателни апарати.
Според Иванджиков страната не разполага с достатъчно ефективна система за противодействие на дронове, а особено внимание трябва да бъде отделено на българското Черноморие и района на границата с Румъния. По думите му България не бива да разчита единствено на съюзниците си от НАТО за защитата срещу подобни заплахи.
Стоянов също заяви, че инцидентът показва необходимостта от специализирани системи за откриване и унищожаване на безпилотни апарати и че придобиването им трябва да стане възможно най-бързо.
Междувременно България продължава обмена на информация с Румъния и Украйна. Ключов за разследването остава въпросът дали по серийния номер и останките от машината може да бъде установено откъде е започнал полетът ѝ и как дронът се е озовал в българското въздушно пространство.
