Отчетените фискални и икономически загуби за България от онкологични заболявания в рамките на 2022 и 2023 г. надхвърлят 276 милиона евро. Страната ни търпи колосални загуби заради ненавременната превенция на тези заболявания.
Това заяви магистър фармацевтът Ивайло Петров от Съвместната онкологична национална мрежа.
В България статистиката за превенция и ранна диагностика продължава да бъде тревожна, категорични са експертите.
Препоръки за 7 законодателни мерки
Европейската комисия още през 1987 г. приема документ с препоръки към всяка една от страните членки за борба срещу онкологичните заболявания. Оттогава досега документът е обновяван 5 пъти, спрямо напредъка на медицинската наука.
Последното пето издание е от началото на тази година. То преминава отвъд конкретни препоръки към страните членки на ЕС, но успоредно с това предоставя преки практически мерки за имплементиране в обществата.
Според Петров прилагането на мерките изисква комплексен подход, в който участват не само институциите като Министерството на здравеопазването.
Експертът очерта 7 конкретни законодателни мерки, които биха могли бързо да бъдат въведени от страна на държавата. Тези препоръки са направени в рамките на работна среща по темата, на която са участвали всички заинтересовани страни от икономическия, социален и здравен сектор, предаде БНР.
Сред мерките са ваксинация срещу Човешкия папиломавирус, въвеждане на здравни модули в училищното образование, скринингови програми за рак, развитието на Национален раков регистър и по-строги мерки за контрол върху тютюневите и алкохолните изделия, енергийните напитки и нездравословните храни.
Макар Европейският кодекс срещу рака да не задължава страните-членки да въведат конкретните мерки за борба с онкологичните заболявания, политиките имат финансови измерения. Ако онкологичните заболявания бъдат управлявани по-добре освен, че имаме по-развити икономики и по-добри икономически резултати, ще живеем в едно по-здраво и по-осъзнато общество.
