Съвместно проучване на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и Агенцията за здравна сигурност на Великобритания доказва, че тоалетните в търговските самолети могат да служат като ключов радар за ранно засичане на глобални зарази. Изследването, цитирано от БГНЕС, анализира стотици полети между САЩ и Острова, за да демонстрира как невидимите патогени пътуват заедно с хората и как могат да бъдат засечени, без да се тестват самите пътници.
В рамките на десет месеца – от март 2024 година до януари 2025 година – изследователските екипи са анализирали общо 424 проби, взети от полети между двете държави. Резултатите показват сериозен обем от пренасяни зарази: близо 75 процента от тестовете са дали положителен резултат за поне един респираторен патоген. Сред най-често срещаните са вирусите на грипа, COVID-19 и респираторно-синцитиалният вирус (RSV).
Освен въздушно-капкови инфекции, пробите индикират и значително присъствие на стомашно-чревни заболявания, чиито причинители са открити в 72 на сто от изследваните води.
„Авиационните отпадъчни води са ценен източник на информация, тъй като съдържат високи концентрации на човешки биологичен материал и могат да бъдат анализирани без участие на пътниците или прекъсване на полетите“, подчертават експертите, провели проучването.
Радар за нови вариантиЕдно от най-важните постижения на пилотното изследване е способността му да проследява разпространението на нови щамове в реално време. Данните сочат, че вариантът XEC на COVID-19 е засечен в проби от полети, пристигащи от Великобритания, на 17 септември 2024 година. Това се е случило цели четири седмици преди щамът да бъде официално регистриран при полети с произход от Съединените щати, което доказва превантивната сила на метода.
Глобална мрежа от летищаУчените виждат в този подход сериозен потенциал за бъдещето. Тяхната дългосрочна цел е изграждането на световна мрежа от така наречените „летища-сентинели“. Чрез непрекъснато секвениране на геноми и бърз обмен на медицински данни, здравните власти ще могат да картографират пътя на новите патогени още при появата им.
Подобна система би дала възможност на правителствата по света да предприемат ранни и целенасочени мерки при възникване на криза, вместо да налагат закъснели действия с тежки икономически последици, като пълни забрани за пътуване или блокиране на държавните граници.
