Исторически ниските нива на река Дунав се дължат на продължителното засушаване в Западна и Централна Европа, а не на метеорологичната обстановка в България. Това обясни климатологът Симеон Матев пред bTV, като предупреди, че критичната ситуация ще се запази поне още месец, а последствията за екосистемата вече са налице.
Въпреки че зимата у нас е била снежна и пролетните валежи са надхвърлили нормата, това не може да компенсира липсата на вода. Основното подхранване на Дунав идва от Алпийския регион и Централна Европа, където валежите са трайно под обичайните количества още от миналата година.
„Още от края на май в тези райони се редуват горещи вълни, без да бъдат последвани от обичайните интензивни валежи. Превалява краткотрайно и на малко места, а това не е достатъчно, за да захрани реката“, посочи Матев.
Според него екстремните спадове на водното ниво вече са все по-често явление. Ако през миналия век такива ситуации са се случвали два-три пъти, то след 2000 година вече са регистрирани пет подобни случая. Дори при промяна на атмосферната циркулация през август, ще е необходимо време новите водни обеми да достигнат до българския участък.
Мащабът на екологичния проблем беше демонстриран нагледно от брега край Белене. Ръководителят на програма „Води“ към WWF Стоян Михов показа един от ръкавите на реката, където над 80% от коритото е напълно пресъхнало.
„Екосистемата е подложена на огромен стрес“, обясни Михов.
Той отбеляза, че по оголеното дъно се виждат хиляди мъртви миди на квадратен метър. Тяхното бързо разлагане при високите температури трови допълнително речната среда. Липсата на пълноводие през цялата година е попречила на Дунав да залее крайречните влажни зони, които играят ключова роля за поддържане на биоразнообразието.
Човешкият факторОсвен климатичните промени, човешката дейност също оказва натиск върху реката. Професор Емил Бурназки от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН обясни, че в условията на суша държавите по горното течение задържат водни ресурси за собствени нужди.
Страните по поречието си сътрудничат чрез международни програми за координирано управление на язовирите, за да се балансира рискът от наводнения и засушавания. Въпреки това, експертите са единодушни, че ниските води на Дунав вече са трайна тенденция, която изисква сериозни дългосрочни мерки за адаптация.
