На 2 август 2026 г. Българската православна църква отбелязва Илинден по стар стил – празника на свети пророк Илия. Според народното вярване именно след този ден „морето се обръща“ и летният сезон започва постепенно да отстъпва място на есента. На тази дата имен ден празнуват всички, които носят имената Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илин, Илина и сродни имена.
В църковния календар денят е посветен на свети пророк Илия – един от най-великите старозаветни пророци и сред най-почитаните светци в православния свят. На 2 август се отбелязва и Неделя 9 след Петдесетница, а храмове и манастири в цялата страна почитат паметта на светеца с богослужения.
Свети пророк Илия живял през IX век преди Христа и останал в историята със своята силна вяра и преданост към Бога. Според Свещеното Писание той извършил редица чудеса – измолил дъжд след дълга суша и бил възнесен жив на небето с огнена колесница.
Заради тези предания в православната и народната традиция свети Илия се приема като господар на небесните стихии – гръмотевиците, светкавиците и дъжда. В миналото хората вярвали, че той управлява бурите и наказва с градушки онези, които не почитат празника.
Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата.
Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.
Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.
Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.
"Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
"И докато те още ходеха, ето огнена колесница с огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, каго го видяха, рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята"
Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".
От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия са посветени безброй православни храмове. Но защо е така? Защо нямаме храмове, посветени на праотеца Авраам, боговидеца Моисей или псалмопевеца Давид? Защо народът ни почита този пророк повече от всички други старозаветни личности?
Житието на св. пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци - дори и най-славните сред пророците - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.
Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, както Сам Господ е предсказал: "Илия първом ще дойде и ще уреди всичко." (Мат. 17:11) За нас остава надеждата, че огненото възнесение на пророка е предобраз на предназначението на всеки човек.
Въздържан в храна, скромен в облекло и строг към себе си и другите, св. пророк Илия вдъхновено проповядвал волята Божия и нуждата от истинско служение и поклонение Богу като първо и необходимо условие за създаване на щастлив живот и трайно благоденствие на земята.
Заради удивителната си святост и чистота в живота свети пророк Илия се възпява и прославя от светата Църква като "небесен човек" и "земен ангел". Неговата ревност и преданост към вярата в единия истинен Бог била толкова силна, че когато видял отстъплението от нея, идолопоклонничеството и безчестието в царския дом, той не се поколебал да изобличи с огнени слова недостойния израилски цар Ахава и жена му Изабела. Неговото пророческо слово било като пламтяща свещ, осветяваща мрака в човешките души.
Илинден е един от най-важните летни празници у нас. В много църкви, носещи името на светеца, се отслужват празнични литургии, а в различни населени места се организират събори, курбани и общи трапези. Денят е особено почитан от земеделци, животновъди и пчелари, които се молят за плодородие, дъжд и закрила.
Според българските народни вярвания след Илинден времето започва да се променя, а морето става по-опасно. Поговорката „след Илинден морето се обръща“ е свързана с поверието, че водата вече не е толкова спокойна и хората трябва да бъдат по-внимателни при къпане в морето и реките.
На този ден традиционно не се извършва тежка работа, особено на полето, тъй като се смята, че свети Илия може да изпрати бури и градушки, ако празникът не бъде уважен.
Православната църква призовава вярващите да посрещнат празника с молитва за здраве, мир и благополучие, следвайки примера на свети пророк Илия – символ на силната вяра, смелостта и духовната отдаденост.
Илинден остава празник, който съчетава християнските традиции с вековните български вярвания и продължава да бъде почитан в цялата страна.
