„Одисея“, чиято световна премиера бе на 17 юли, е първият пълнометражен филм, заснет изцяло на IMAX лента, който отново ни върна към древногръцките митове, неразделна част от историите на Омир.
Носителят на „Оскар“ Кристофър Нолан определя „Одисея“ като „невероятна приключенска история". Според Нолан филмът му се е опитал да отговори на мащаба и значението на епоса на Омир.
В главната роля на Одисей е Мат Деймън, а в актьорския състав участват още много звездни имена Том Холанд, Ан Хатауей, Зендая, Чарлийз Терон, Робърт Патинсън.
Подготовката за продукцията включва задълбочени проучвания на древногръцката митология и на Бронзовата епоха, както и снимки в продължение на шест месеца в шест държави. Екипът използва реални локации и плавателни съдове, а сцените са заснети в Мароко, Гърция, Исландия и на италианския остров Фавиняна край Сицилия.
Според Нолан целта е била историята да бъде представена по достъпен и реалистичен начин, като се избегнат част от традиционните холивудски представи за античния свят. Режисьорът е заложил на по-естествен език и съчетание от реални и компютърни визуални ефекти, за да пресъздаде митичните създания и места, описани в поемата, посочва АП.
Мат Деймън, който изпълнява ролята на Одисей, разказва, че Нолан предварително го е предупредил, че това ще бъде най-трудният снимачен процес, в който е участвал. Въпреки сложните условия продукцията е приключила девет дни по-рано от предвиденото.
Интересът към филма е огромен, а първите отзиви на критици, които са го гледали, повече от положителни. Обаче още преди премиерата си "Одисея" се оказа новата дъвка за всички, които са решили, че това е исторически или научно-популярен филм (доколкото въобще това е възможно). В центъра основно беше изборът на актьори, макар и далеч не на най-централните персонажи, познати от древногръцкия епос.
Голяма част от недоволството се състои от консервативни опасения, че филмът може да е твърде либерален. Големият проблем се оказа, че "хубавата Елена" е тъмнокожа - в ролята влиза Лупита Нионг'о, като най-честото възражение е в наложената представа за описанието, което дава Омир на най-красивата жена, причина за избухването на Троянската война и особено за епитета "белоръка" (постоянен епитет най-често съотносим към Хера, използван за подчертаване и на полубожествения произход на Елена, както и на знатния ѝ статус).
Противоречиви реакции предизвика и участието на рапъра Травис Скот, който влиза в образа на поета певец Демодок. Много възражения имаше и срещу избора на транссексуалния/та Елиът Пейдж, особено в по-ранни месеци, когато се говореше, че влиза в ролята на Ахил - което се оказа съвсем невярно, но разбуни духовете.
Целият снимачен процес е бил сериозно изпитание за екипа.
Сред препятствията, които трябва да преодолее най-мъдрият от генералите на Агамемнон в Троянската война, са да премине покрай страховитите морски чудовища Сцила и Харибда, да устои на примамващата към дълбините песен на сирените, да надхитри кръвожадния циклоп, да избяга от жестоките великани. И да открие отново себе си след безвремието при нимфата Калипсо.
Какви природни, метеорологични, оптични и биологични явления се крият зад чудатите същества и събития, как археологията и антропологията помагат за разгадаване на легендите и какви кинематографични похвати е използвал режисьорът Кристофър Нолан, за да ги пресъздаде във филма си – топ пет на митовете и фактите в „Стандарт”.
1. Сцила и Харибда
Митът: Сцила е шестоглаво чудовище, което отвлича и изяжда моряци от преминаващите кораби, а Харибда е огромно подводно създание, което засмуква и изплюва морската вода, създавайки бездънни водовъртежи. Когато корабът на Одисей трябва да мине между тях, военачалникът решава коя от двете злини да избере, за да се дадат по-малко жертви. Интуицията на Одисей го насочва към Сцила. Няколко моряци са изядени, но корабът и екипажът оцеляват.
Фактите: Корабът на Одисей всъщност е преминавал през Месинския пролив (тесен воден път между остров Сицилия и континентална Италия). Там се срещат две морета с различна плътност, соленост и температура - Йонийско и Тиренско. Когато приливните вълни се сблъскат в тесния пролив, се образуват мощни подводни течения и силни водовъртежи. За съвременните големи кораби те не са опасни, но за малките дървени галери от античността този водовъртеж е бил фатален. Това е чудовището Харибда.
На отсрещния бряг (на калабрийската страна), където днес се намира градчето Шила (Scilla), се издига висока, остра скала, заобиколена от остри подводни рифове. Когато корабите са се опитвали да избегнат водовъртежа на Харибда, те буквално са се „нанизвали“ на подводните зъби на Сцила. Във филма „Одисей“ това чудовище е гигантски октопод, подобен на Кракен (същество от митологията на северните страни), но живее в скалата. Всъщност Кракен е гигантска сепия - дълбоководни безгръбначно, достигащо дължина от 12–14 метра, което изплува на повърхността когато умира или е ранено.
Друга версия, лансирана от изследователя Тим Северин е, че протокът на Сцила и Харибда е край гръцкия полуостров Лефвкада, който в древността бил разделен от континента с тесен воден канал. По средата на канала на скалната стена над водата има пещера, а планината, където се намира тя, се нарича Ламия. Знаем от приказките, че ламята е чудовище с множество глави, точно като Сцила на Омир. На север от входа на древния канал е има нос, наречен Скила. Разбира се, всеки иска да е част от историите на Омир, защото това носи пари. Както и самият древногръцки певец, за чието родно място спорят седем древни града.
Филмът: Сцената с преминаването на Сцила и Харибда е определяна като един от техническите триумфи в съвременното кино. Актьорът Мат Деймън описва заснемането на сцената като „най-невероятното и трудно нещо“, което е преживявал, тъй като всичко около тях е било мокро и напълно реално.
Режисьорът остава верен на философията си да заснема по-голямата част от епизодите в реална среда. За да пресъздаде гигантския водовъртеж Харибда без да разчита изцяло на компютърни симулации, екипът на Нолан пуска в морето дървено копие на древногръцкия кораб в мащаб 1:1. Около него каскадьори с мощни джетове правят кръгове на висока скорост (т. нар. „донъти“), като създават истински водовъртеж, а след това екипът по визуални ефекти го мащабира дигитално, за да изглежда чудовищно голям на екрана.
Шестоглавото чудовище Сцила е едно от малкото същества във филма, подобрени с дигитални ефекти. На снимачната площадка обаче актьорите се сблъскват с шестте огромни пипала, които физически удрят кораба. За кадрите с бруталното отвличане и изяждане на шестимата моряци, Нолан привързва каскадьорите с кабели, които в секундата на атаката ги изстрелват светкавично нагоре.
2. Песента на сирените
Митът: Сирените са същества, които омагьосват моряците с неземните си гласове, карайки ги да се хвърлят в морето, за да ги търсят. Одисей е предупреден от нимфата Цирцея, че ще мине през мястото, където се чува песента им. Тъй като е много любопитен, той не може да пропусне преживяването, а за да устои на изкушението, се връзва за мачтата. На моряците нарежда да запушат ушите си с восък. Един от екипажа нарушава заповедта и става жертва на съблазнителните полужени с рибешки опашки.
Фактите: Смята се, че моряците са чували гласовете около архипелага Ли Гали в Салернския залив, близо до Амалфийското крайбрежие в Южна Италия, или около Капри и скалистите брегове на полуостров Соренто. Тези места са били изключително опасни за древните дървени кораби заради скритите подводни рифове и внезапните течения. Бреговете на Капри и Амалфи са осеяни с морски пещери. Когато вълните се удрят в тях, вятърът и водата създават дълбоки звуци, наподобяващи плач или женско пеене. В тихи нощи или при гъста мъгла те се чували надалеч.
Друга хипотеза е, че звуците са издавани от тюлени-монаси, които живеели на големи колонии на тези острови. Техните изплуващи над водата силуети изглеждали на суеверните моряци като русалки.
Всъщност сирените (на латински: Sirenia), наричани още морски крави или ламантини и дюгони, са вид едри водни бозайници, които пасат водорасли. Те се показват над водата, за да дишат, и това обърква хората в миналото. Дори Колумб описва, че е видял русалки, които всъщност били ламантини.
Филмът: Нолан заснема сцената на скалисти локации в Средиземно море. Зрителят не вижда сирените в близък план, а далечни, размити силуети, изиграни от професионални балерини. Специалният звуков дизайн е на Лудвиг Йорансон, който записва реални звуци от вятър в пещери и ги смесва с изкривени женски вокали. В IMAX салоните звукът буквално кара седалките да вибрират, а зрителите усещат физически лудостта и хипнозата, които Одисей изпитва, докато е вързан за мачтата. Актьорите, играещи ролите на моряци, носят истински тапи за уши под пчелния восък, за да са действително изолирани от света. Докато те гребат в абсолютна тишина, камерата се фокусира върху Одисей, който се гърчи в конвулсии от звука, превърнат в оръжие.
3. Циклопът Полифем
Митът: Циклопът е еднооко създание от племето на дивите великани пастири. Той е огромен, простоват и жесток. Живее сам в пещера, не обработва земята, не познава закона и не се бои от боговете. Търсейки пътя към дома, царят на Итака и неговите спътници акостират на Острова на циклопите, днешна Сицилия. Водени от глад и любопитство, те влизат в огромна пещера, пълна с торби със сирене. Скоро се прибира стопанинът – Полифем, син на бога на моретата Посейдон. Когато Одисей моли за гостоприемство, позовавайки се на свещения неписан закон на Зевс, Полифем изяжда няколко моряка. Умният лидер намира начин да изведе хората си от пещерата, като ослепява великана, но от гордост му разкрива кой е. Циклопът се оплаква на баща си, което обрича мореплавателите на гнева на Посейдон за още 10 години.
Фактите: Учените смятат, че древногръцкият мит за циклопите се основава на реални палеонтологични находки. В пещерите на Сицилия, Сардиния и Крит древните хора намирали черепи, два пъти по-големи от човешките. Това били фосили на изчезналите слонове-джуджета. В центъра имали огромна носна кухина за хобота, която с малко въображение може да се припознае като голяма очна ябълка. Огромни бедрени кости от мамути и праисторически носорози, откривани в Средиземноморието, карали гърците да вярват, че земята някога е била населявана от хуманоидни гиганти.
Филмът: Вместо да създаде изцяло компютърен великан, Кристофър Нолан кани за ролята на Полифем актьора Бил Ъруин (известен като робота ТАРС в „Интерстелар“).Ъруин използва кокили и специален костюм, а операторът Хойте ван Хойтема заснема епизода в слабо осветени естествени пещери. Зрителят рядко вижда циклопа в цял ръст, а камерите улавят огромни сенки, проблясъци от окото му и внезапни атаки от мрака. Чува се тежкото дишане на великана, което ехото на пещерата засилва, както и звукът от трошене на кости и виковете на ужас на заловените мъже. За прочутата сцена с нажежения маслинов кол е направена глава на Полифем, а Мат Деймън и неговите каскадьори физически забиват истинско димящо дърво в окото.
4. Великаните
Митът: Срещата с великаните лестригони е най-смъртоносното събитие в цялата „Одисея“, тъй като заради тях героят губи почти всичките си хора и кораби. Те са описани като огромни човекоподобни същества, произлизащи от Лестригон, син на Посейдон. За разлика от дивите, уединени циклопи, лестригоните имат общество, живеят в голям град (Телепилос) и имат цар на име Антифат. Когато корабите на Одисей навлизат в красиво, закътано пристанище, заобиколено от стръмни скали, единствено предвидливият им предводител оставя своя кораб закотвен извън залива. Вместо да посрещне пратениците по Зевсовия закон, цар Антифат изяжда един от тях за „добър ден“. Изплашените гърци побягват, но лестригоните нападат от скалите - замерят ги с огромни канари, разбивайки 11 от 12-те им кораба. Единствено Одисей и неговият екипаж успяват да избягат с последната оцеляла галера.
Фактите: Митът отразява ранната гръцка колонизация на Средиземно море (около VIII в. пр.н.е.) и културния сблъсък на древните гърци с непознатия свят по време на техните морски пътешествия. Когато гръцките моряци плавали на запад, те срещали високи на ръст хора от пастирски племена в Сицилия и Сардиния. Тези народи живеели в пещери и не познавали цивилизацията. Страхът от непознатите обичаи ги превръщал в чудовищни канибали в разказите на моряците.
Преди епохата на Омир в Гърция съществувала Микенската цивилизация – по това време строели крепости от огромни каменни блокове без хоросан. След упадъка на тази цивилизация, гърците от класическата епоха не са вярвали, че обикновени хора могат да повдигнат такива камъни и приписали строежите на митичните великани.
Местоположението на тяхната митична страна Телепилос (в превод: „Двойна порта“ или „Далечна порта“) е предмет на спорове сред географи и историци. Съществуват три основни хипотези. Едната я свързва със Североизточна Сардиния, където в древността е живяло племето лестригони от етническата група на корсите, а тесните фиорди в района на днешния град Бонифачо (между Корсика и Сардиния) напълно съвпадат с омировото описание на тесния залив, обграден от стръмни скали. Тукидид и Полибий поставят лестригоните в Югоизточна Сицилия - те са обитавали плодородната Леонтийска равнина в подножието на вулкана Етна, известен с трусове и изригвания. Тътенът от вътрешността на земята и изхвърлянето на вулканични камъни в морето са обяснявани с гнева на затворени в пещери великани.
Римският учен Плиний Стари и поетът Хораций твърдят, че градът на лестригоните се намирал в Централна Италия, близо до Формия. Местният благороднически род Ламия дори е извеждал родословието си от митичния цар Ламос, основател на Телепилос.
Филмът: Кристофър Нолан създава лестригоните без компютърни ефекти, като наема каскадьори и баскетболисти с ръст над 210–220 см и ги облича в тежки кожени брони. Сцената, в която великаните замерят корабите с камъни от скалите, е заснета на реални локации сред тесни фиорди. Клането, организирано от лестригоните, е преломна точка за царя на Итака - пречупва Одисей, превръщайки го от горд военачалник в отчаян бежанец, който е принуден да гледа как корабите му са унищожени за минути. Кошмарът с лестригоните се разкрива постепенно чрез спомените на Одисей, докато той вече е на острова на Калипсо, което засилва усещането за посттравматичен стрес у героя.
5. Калипсо и лотосът на забравата
Митът: Калипсо е красива нимфа, дъщеря на титана Атлас, която живее на самотния остров Огигия. Името й произлиза от гръцкия глагол kalypto, което означава „крия“, „скривам“ или „заравям“. След като претърпява корабокрушение и губи всичките си спътници, Одисей е изхвърлен на нейния бряг. Влюбената Калипсо го задържа на острова за цели 7 години.
Тя го унася с лотосов цвят и му предлага всичко, за което един смъртен мечтае — вечна младост, божествен лукс и безсмъртие, за да остане с нея завинаги. Но Одисей избира да се върне у дома, при съпругата си Пенелопа. Макар и неохотно, Калипсо му помага да построи сал и да отплава. В оригиналния епос Одисей открива лотоса в „Земята на лотофагите“ (вероятно Джерба в Тунис), а моряците, които го опитват, губят желание за завръщане у дома и забравят дълга си.
Фактите: Древните моряци често били принудени да останат с години в непознати земи заради липса на попътен вятър, зимни бури или плен, борейки се с изкушението просто да се откажат от трудното завръщане.
Остров Огигия е точно такова място извън картата и времето - скривалище, където човек може да се изгуби. Омир го описва като разположен на „пъпа на морето“. Такъв е Малтийския архипелаг, който е точно в географския център на Средиземно море. Част от него е малкият остров Гозо, който се смята за географски прототип на митичния Огигия. Малтийците твърдят, че на неговия северен бряг е било убежището на Калипсо и Одисей - пещера в селцето Шара на висока скала, от която се открива гледка към красивия плаж с червен пясък Рамла Бей.
Листата от цветето, с което Калипсо омайва Одисей, е син египетски лотос (Nymphaea caerulea). Той съдържа алкалоидите нуциферин и апоморфин и действа успокояващо, дори може да предизвика халюцинации, ако се накисне в алкохол, както правели в Древен Египет. В по-големи дози води до тежка апатия. Затова моряците, които се пристрастявали към него, губели желание за завръщане у дома.
Филмът: В „Одисея“ Калипсо (Шарлийз Терон) е не само желана жена, но и психотерапевт на войн, страдащ от тежък посттравматичен стрес, какъвто преживяват ветераните от войните.
Одисей е изхвърлен на острова в безсъзнание, тежко ранен и съкрушен от загубата на хората си, а нимфата лекува неговата прегоряла психика, съвест и болка с лотосов наркотик. Листата притъпяват чувството му за вина за погромите и зверствата в Троянската война, спечелена благодарение на неговата хитрост, но и му докарват тежка амнезия.
Сцената е перфектен израз на любимата тема на Нолан за крехкостта на ума, позната от „Мементо“ и „Генезис“. Преди Одисей да построи сал и да си тръгне, той трябва да проведе битка в собственото си съзнание, за да си спомни лицето на Пенелопа и факта, че има дом, в който да се върне и дълг, който да изпълни.
Източник: Стандарт
