Надежда Нейнски
Фейсбук
Eдна ситуация, два подхода.
Преди 4 месеца, след решението на служебното правителство България да предостави военно летище Враждебна и част от гражданското летище в София за разполагане на самолети-цистерни за логистични тренировъчни полети в рамките на двустранното партньорско споразумение със САЩ, се получи остра дипломатическа нота от Иран.
Няколко дни по-късно, докато бях на заседание на външните министри в Брюксел, външният министър на Иран, Абас Арагчи поиска разговор с мен.
Приех.
Това очевидно изненада иранската страна. Минути преди да се проведе разговора, от външно министерство на Иран се обадиха с искане, публичната версия да бъде, че инициатор на разговора е България.
Отказах.
Разговорът не се състоя.
На другия ден МВнР извика иранския посланик в София и го информира за официалната позиция по изпратената нота.
Днес ситуацията се повтаря – след разрешение за позициониране на самолети-цистерни на летище Безмер, гласувано от българския парламент и протестна нота от Иран, сме информирани за разговор между външните министри на България и Иран.
Само че, този път разговорът се е състоял и то по инициатива на българската страна. Което даде възможност на Иран да го представи като извинение от страна на България за взето нейно суверенно решение.
Нещо повече, министър на чужда държава си позволи публично да даде указания на българското правителство какво и как трябва да направи.
И това остана без институционален отговор.
Въпросът кой иска разговор в дипломацията не е само протоколен въпрос.
Той е и политически сигнал, често пъти по-важен от съдържанието на самия разговор.
Сигнал към
⁃ българското общество– дали е защитен авторитетът на българските институции
⁃ Иран – дали е изпратен ясен сигнал, че решенията на България не могат да бъдат ревизирани отвън
⁃ съюзниците – дали България последователно отстоява собствените си решения, особено, когато те са свързани със съюзнически ангажименти.
В международните отношения символите имат значение.
Инициативата, моментът и начинът, по който един разговор се представя пред обществото и партньорите, са част от самата дипломация.
Задачата на външния министър е не просто да води разговори, а да гарантира, че всеки разговор укрепва позицията и достойнството на България.
