Пандемията от COVID-19 отшумя, но въпросът защо вирусът се оказа фатален за над три милиона души по света, по последни оценки на Световната здравна организация, продължава да занимава учените.
Ново мащабно проучване, публикувано в престижното научно списание Cell, дава изненадващ отговор, че при част от най-тежко болните пациенти самата им имунна система работи срещу тях, и то много преди да се разболеят.
Изследването идентифицира конкретна автоимунна реакция при COVID-19, при която тялото произвежда антитела, насочени не срещу вируса, а срещу собствената си противовирусна защита. Ето какво точно установяват учените и защо това може да промени начина, по който разпознаваме хората в риск.
Какво представляват интерфероните и защо са важни
Интерфероните тип 1 са група сигнални протеини, своеобразна алармена система на организма. При навлизане на вирус те са сред първите, които реагират, предупреждават съседните клетки за опасност и задействат защитни механизми, преди инфекцията да се разпростре.
При здрав имунитет тази система работи бързо и ефективно. Проблемът, установен в новото проучване, е че при определени пациенти тази аларма е саботирана от собствените им B-клетки.
Автоантитела, които неутрализират собствената защита
Според проучването, изследователите откриват, че част от пациентите с тежък COVID-19 разполагат с голяма и разнообразна популация B-клетки, специално „програмирани" да разпознават и атакуват интерфероните. Резултатът са т.нар. автоантитела, молекули, които вместо да се борят с вируса, неутрализират собствената противовирусна защита на тялото.
Изследователският екип, обединяващ учени от Франция, Швейцария, Канада, Испания, Белгия, Саудитска Арабия, Швеция, Дания, Италия, САЩ, Естония и ОАЕ, анализира стотици антитела чрез рентгенова кристалография и компютърно моделиране (AlphaFold3).
Откриват, че тези антитела атакуват три основни зони от структурата на интерфероните, засягайки практически всички техни ключови варианти, включително интерферон-α и интерферон-ω.
Соматична хипермутация, когато имунитетът се „обучи" срещу грешния враг
Ключов елемент от откритието е процес, наречен соматична хипермутация, механизъм, чрез който имунната система обикновено усъвършенства антителата си, за да се борят по-успешно с микробите. При засегнатите пациенти обаче същият процес е „изострил" грешните антитела, тези, насочени срещу собствените интерферони.
Проф. Рабих Халвани, имунолог в Университета на Шарджа и съавтор на изследването, обяснява:
„Тези В-клетки са преминали през продължителен процес на афинитетно съзряване. Обикновено този процес подобрява способността на антителата да се свързват по-силно с нашественици. В случая обаче същият процес е засилил антитела, насочени срещу собствените интерферони на организма."
Защо това е риск, а не последствие от боледуването
Може би най-важният извод от проучването е, че тази автоимунна реакция не се появява като реакция на инфекцията, а съществува в тялото на пациента много преди заразяването. С други думи, това е дефект в имунния толеранс, предразположение, което остава незабелязано, докато човекът не се сблъска с вирус.
Когато това се случи, вече изградените автоантитела блокират алармената система на интерфероните точно в момента, в който тя е най-необходима. Вирусът получава възможност да се размножава безпрепятствено в първите, критични часове на инфекцията, а това увеличава риска от тежко протичане.
Това обяснява една от най-обсъжданите загадки на пандемията, защо някои боледуват по-тежко от вируси, докато други преминават инфекцията леко, дори при сходна възрастова група и здравословно състояние.
Какво означава това за бъдещето
Проучването посочва, че подобен механизъм на уязвимост към вирусни инфекции може да играе роля и при други респираторни заболявания, включително сезонен грип и потенциални бъдещи коронавирусни пандемии.
Изследователите смятат, че резултатите могат да проправят път към:
ранно откриване на рискови пациенти, особено възрастни хора и лица с изявени нарушения в имунния толеранс;
нови имунологични изследвания и диагностични тестове за автоимунни нарушения на интерфероновата система;
разработване на бъдещи терапевтични подходи, насочени към укрепване на противовирусния имунитет при рискови групи.
Важно е да се подчертае, че тези открития са научноизследователски и все още не представляват клинична практика, те не заменят консултацията с лекар и не са основа за самостоятелна диагностика.
Новото проучване хвърля светлина върху една от най-важните загадки на пандемията, защо имунната система на определени хора се обръща срещу собствената си противовирусна защита.
Откритата автоимунна реакция при COVID-19, свързана със соматична хипермутация на B-клетките и производство на автоантитела срещу интерферони тип 1, предлага нов поглед към причините за тежък COVID-19 и отваря вратата към по-ранна диагностика на рискови пациенти, не само за коронавируса, но и за други вирусни заплахи в бъдеще.
