Йеменското движение на хутите обяви в понеделник морска блокада срещу Саудитска Арабия, с което сложи край на години на относително спокойствие по една от най-чувствителните линии на напрежение в Близкия изток и отвори нов фронт в по-широкото регионално противопоставяне, свързано с Иран.
В изявление въоръженото крило на хутите съобщи, че незабавно налага морско ембарго срещу Саудитска Арабия, определяйки мярката като ответен ход, основан на принципа „око за око“.
Групировката обвини Рияд, че вече близо 12 години поддържа „несправедлива и потисническа блокада“ срещу Йемен, разграбва природните му ресурси и блокира пристанищата и летищата на страната по суша, море и въздух.
Военният говорител на хутите Яхя Сареа заяви, че движението е готово да отговори на всяка саудитска реакция с „пълна и сурова ескалация“.
Решението идва след нападението срещу международното летище в Сана миналата седмица, което доближи двете страни до пряка конфронтация за първи път, откакто през март 2022 г. бе постигнато неофициално примирие.
Хутите обвиниха Саудитска Арабия за удара, но международно признатото йеменско правителство, базирано в Аден, пое отговорност за операцията. Според властите целта е била да бъде предотвратено кацането на ирански самолет в контролираната от хутите столица.
Полетът от Техеран, пристигнал на 3 юли, според информацията е бил първият официално обявен ирански полет до Сана от повече от десетилетие. Йеменското правителство обвинява Техеран, че използва подобни полети за доставка на военно оборудване на хутите.
В отговор на атаката срещу летището хутите изстреляха серия балистични ракети по международното летище Абха в южната част на Саудитска Арабия.
Водената от Рияд коалиция съобщи, че системите за противовъздушна отбрана са прихванали всички ракети.
Членът на политическото бюро на хутите Мохамед ал Бухайти заяви пред Al Jazeera, че движението ще продължи да отвръща на всяко действие, което смята за извършено от Саудитска Арабия, и обеща полетите между Сана и Техеран да продължат, дори това да доведе до блокиране на саудитските летища.
Министерството на външните работи на Саудитска Арабия отхвърли обвиненията на хутите в изявление, публикувано в социалната мрежа X.
Рияд осъди остро твърденията на говорителя на движението и подчерта, че остава ангажиран с постигането на мир в Йемен и прекратяването на страданията на йеменския народ.
В изявлението се припомнят и предишни атаки на хутите срещу кралството, включително нападението срещу летището в Аден през 2020 г. и ударите срещу петролни терминали в южната част на страната през 2022 г.
Според информации министърът на отбраната на Саудитска Арабия Халид бин Салман е заявил пред свои партньори, че администрацията на президента Доналд Тръмп предоставя на Рияд широка свобода за директни действия срещу хутите. В същото време други представители на саудитското ръководство проявяват по-голяма предпазливост относно възобновяването на войната.
Засега хутите не са уточнили как възнамеряват да наложат морската блокада. Техните сили обаче контролират райони по крайбрежието на протока Баб ел Мандеб – стратегическия проход между Червено море и Аденския залив.
Пълното затваряне на протока би лишило Саудитска Арабия от една от основните алтернативни маршрути за износ на петрол в момент, когато корабоплаването през Ормузкия проток вече е затруднено заради конфронтацията между САЩ и Иран.
От април насам Саудитска Арабия изнася средно над 4,5 милиона барела суров петрол и горива дневно през пристанището Янбу, като около 70% от тези доставки са насочени към Азия.
Новината оказа ограничено влияние върху петролните пазари, като цената на сорта Brent се повиши с по-малко от 1% и достигна около 89 долара за барел.
Анализатори обаче предупреждават, че реално блокиране на Баб ел Мандеб би имало много по-сериозни последици.
Според Ричард Бронз от Energy Aspects възобновяването на нападенията на хутите срещу търговски кораби би било именно катализаторът, който пазарите очакват след последната ескалация между Вашингтон и Техеран.
Президентът на Stratas Advisors Джон Пейзи прогнозира, че при сериозни нарушения на корабоплаването в Червено море цената на петрола може да се повиши до между 115 и 120 долара за барел.
По думите му подобно развитие би довело до рязко увеличение на транспортните и застрахователните разходи и в крайна сметка може да се отрази негативно върху световния икономически растеж.
Засега не е ясно дали обявената блокада ще доведе до възобновяване на атаките срещу търговски кораби – тактика, която хутите използваха широко след 2023 г. във връзка с войната в Газа.
На този етап обаче примирието, което до голяма степен се спазваше от 2022 г., изглежда фактически прекратено, а и двете страни дават сигнали, че са готови за нова ескалация на конфликта.
