Протестите в Украйна навлизат в нов етап, след като демонстранти засилиха натиска върху президента Володимир Зеленски заради последните промени във военното ръководство на страната. Нов митинг се проведе в Киев на 20 юли, като организаторите настояха бившият министър на отбраната Михайло Федоров да бъде върнат на поста си, а главнокомандващият украинските въоръжени сили Олександър Сирски да бъде отстранен.
Според ветерана Дмитро Козяцински, един от организаторите на протестите, управляващите имат срок до петък да изпълнят исканията им, след което демонстрантите ще решат дали да възобновят акциите след планирана тридневна пауза.
„Всъщност поставихме краен срок до петък нашите искания да бъдат изпълнени. Днешното събитие не е протест, а акция, насочена към нашите искания. След това ще има тридневна пауза до петък. Ако искането ни бъде изпълнено дотогава, ще прекратим действията си“, заяви Козяцински.
Протестите започнаха след решението на Зеленски да освободи Федоров като част от мащабно преструктуриране на правителството. От 16 юли насам хиляди хора се събират ежедневно в Киев, а по-малки демонстрации се проведоха и в други украински градове.
Много от участниците, сред които действащи военнослужещи и ветерани, смятат, че отстраняването на един от най-популярните министри в страната може да подкопае започнатите реформи в Министерството на отбраната и да остави нерешени по-широките проблеми в управлението на армията.
Според хора, запознати с преговорите, Зеленски е предложил на Федоров друга позиция, свързана с военните технологии и модернизацията на армията. Бившият министър обаче според информацията не е склонен да приеме друга роля освен връщане на поста министър на отбраната.
„Важно е за Федоров да продължи всички проекти, които започна“, посочва източник, запознат със ситуацията. По време на мандата си той ръководеше редица мащабни реформи и инициативи за укрепване на отбранителните способности на Украйна.
В центъра на вниманието все повече попада напрегнатото отношение между Федоров и Сирски, чиито разногласия според редица източници произтичат от различни виждания за управлението на армията.
Критиците отдавна обвиняват Сирски, че разчита на силно централизирана командна система, повлияна от съветската военна доктрина. Сред военнослужещи и анализатори често се отправят критики за прекомерен контрол от висшето командване и остарели управленски практики.
На фона на нарастващия политически натиск Зеленски обмисля и възможна смяна на Сирски. Според информация на Bloomberg, позоваваща се на източници, запознати с процеса, командващият Обединените сили на Украйна Михайло Драпатий се очертава като водещ кандидат за нов главнокомандващ.
Един от източниците твърди, че Сирски може да напусне поста си в рамките на дни, докато друг посочва, че президентът разглежда списък от 11 възможни наследници и все още не е взел окончателно решение.
Зеленски вече е провел срещи с няколко висши военни командири в рамките на този процес. Президентът потвърди, че е разговарял два пъти с Драпатий в рамките на два дни, както и с командващия Десантно-щурмовите войски Олег Апостол, заместник-началника на Генералния щаб Володимир Горбатюк, командира на Трети армейски корпус Андрей Билецки, командира на корпус „Хартиа“ Игор Оболянски и командира на корпус „Азов“ Денис Прокопенко.
За първи път след началото на спора Сирски публично коментира твърденията за личен конфликт с Федоров, като отхвърли обвиненията, че разногласията им са се превърнали в разрушителна вражда.
В публикация за военното издание Militarnyi той определи отношенията им като професионални, въпреки различията в позициите.
„Тежката работа, а не публичната драма около нея, печели войната“, написа Сирски. Той допълни: „Украйна е по-голяма от Федоров, Сирски или който и да е от нас. Да сведем тази война до конфликт между двама души би било най-голямата услуга, която можем да направим на врага.“
Сирски защити и военната си позиция, отхвърляйки обвиненията, че е бил против разширяването на използването на дронове. Той посочи, че именно той е подкрепил създаването на Силите за безпилотни системи на Украйна и лично е препоръчал техния настоящ командир Роберт „Мадяр“ Бровди.
„Човек, който не иска да води война с дронове, не създава първото в света отделно подразделение за безпилотни системи“, заяви Сирски.
Главнокомандващият също така разкритикува някои от реформите, въведени по време на мандата на Федоров. Той заяви, че само около 2000 военнослужещи са подписали новите военни договори, въведени повече от месец по-рано, и че много войници са останали разочаровани, защото са очаквали различни условия.
Сирски също настоя, че средствата за заплати на военнослужещите не трябва да бъдат пренасочвани към други цели, след като част от бюджета за възнаграждения според информацията е била използвана за закупуване на дронове.
Докато Зеленски обмисля следващите си ходове, името на Драпатий се превръща във все по-значима фигура сред протестиращите. Всяка вечер демонстранти в центъра на Киев скандират неговото име и настояват за промяна в ръководството.
44-годишният генерал-майор е уважаван в украинската армия заради стил на управление, основан на диалог с подчинените командири, по-голяма отчетност и институционални реформи вместо силно централизирана система.
Малко след освобождаването на Федоров Драпатий похвали работата му, заявявайки, че бившият министър е опитал да промени дългогодишни практики във въоръжените сили.
„Армията се нуждае от промяна, но без справедливост никоя промяна няма да има смисъл за хората, които носят тази война на раменете си всеки ден“, написа той.
Той също така заяви, че командирите имат задължение открито да говорят за проблемите.
„Един командир няма право да мълчи за проблемите, особено когато цената им се измерва в пропуснати възможности, време и човешки животи“, посочи Драпатий.
Военни анализатори го определят като един от най-способните оперативни командири на Украйна. След като пое отговорност за операциите в Харковска област през 2025 г., украинските сили възстановиха позиции около Купянск след период на силен руски натиск.
Преди това той командваше оперативното направление „Днипро“, а по-късно оглави Сухопътните войски и новосъздаденото Командване на Обединените сили, което отговаря за операциите по североизточния фронт.
Репутацията му бе подсилена и от готовността му да поема отговорност. През юни 2025 г. Драпатий подаде оставка като командващ Сухопътните войски след руски ракетен удар по военно учебно подразделение, при който загинаха 12 украински войници.
„Това е съзнателна стъпка, продиктувана от личното ми чувство за отговорност“, заяви той тогава, като подчерта, че командирите трябва да носят отговорност за живота на своите войници.
„Армия, в която командирите носят лична отговорност за живота на хората, е жива. Армия, в която никой не отговаря за загубите, умира отвътре“, каза Драпатий.
Докато Зеленски обмисля следващото си решение, натискът от депутати, ветерани, военнослужещи и протестиращи продължава да расте. Според тях бъдещето на украинските въоръжени сили зависи не само от персонални промени, но и от по-широкия модел на управление, който ще определя посоката на армията.
