На 20 юли Българската православна църква почита свети пророк Илия – един от най-значимите старозаветни пророци, смятан за покровител на светкавиците, гръмотевиците, дъжда и плодородието.
Св. Илия се тачи от всички християни, като най-големия библейски пророк, и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже. Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня".
Той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци - дори и най-славните сред пророците - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница
Заради удивителната си святост и чистота в живота свети пророк Илия се възпява и прославя от светата Църква като "небесен човек" и "земен ангел".
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето, като оставил на ученика си Елисей единствено горната си дреха. Юдеите вярвали, че той отново ще слезе сред тях преди идването на Месията. Ето защо, когато след много години се появил Йоан Предтеча, той често бил смятан за върналия се на земята пророк.
В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летните гръмотевици, летните трескавици".
Според народните представи св. Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.
На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
