Хиляди украинци излязоха по улиците на Киев и други градове в страната, за да протестират срещу освобождаването на министъра на отбраната Михайло Фьодоров. Това се превърна в най-сериозната вътрешнополитическа криза в Украйна от началото на пълномащабното руско нахлуване.
Отстраняването на министъра, на когото мнозина приписват възстановяването на украинската инициатива на бойното поле, предизвика оставка във военното командване на ВВС, недоволство в управляващата партия, временно прекратяване на работата на държавна медия и открити въпроси от страна на Европейската комисия.
Демонстранти се събраха пред президентството на площад „Франко“ в Киев, скандирайки „Върнете го!“ и „Позор!“. Те носеха плакати с надписи „Не разваляйте това, което работи“ и „Не пипайте Фьодоров“. Според украински медии паралелни протести са се провели и в Лвов, Харков, Днипро, Одеса, Ивано-Франковск, Виница и Луцк.
Протестите преминаха мирно, като участниците призоваха парламента да отхвърли кандидатурата на предложения наследник на Фьодоров и да отмени решението за освобождаването му.
Отстраняването на министъра се случва на фона на по-широка правителствена реорганизация. На 14 юли Върховната рада прие оставката на премиера Юлия Свириденко, което автоматично доведе до оставка на целия кабинет. Очаква се парламентът да гласува новото правителство на 16 юли.
Според източници от управляващата партия „Слуга на народа“, цитирани от украински медии, президентът Володимир Зеленски няма да предложи повторно Фьодоров за друга позиция, а възнамерява да номинира изпълняващия длъжността вътрешен министър Игор Клименко за министър на отбраната.
Все още не е сигурно дали Клименко ще събере необходимата подкрепа в парламента.
„Клименко може да няма достатъчно гласове. Въпросът вече не е само за Фьодоров. Хората са натрупали разочарование и умора, а неговото отстраняване може да предизвика непредвидимо обществено напрежение“, заявил депутат от „Слуга на народа“, пожелал анонимност.
Депутатът от управляващото мнозинство Микита Потураев обяви, че възнамерява да подаде оставка в знак на протест срещу решението.
Самият Фьодоров потвърди на брифинг на 16 юли, че Зеленски му е предложил позиция на съветник, но той е отказал.
„Никога целта ми не е била да стана министър, да остана министър или да търся позиции“, заяви той, като добави, че според него президентът вероятно вече е бил взел решението си преди разговора им.
В равносметката за шестте си месеца начело на военното ведомство Фьодоров изброи над 20 постижения, сред които ограничаването на достъпа на руските сили до системите Starlink, координацията на удари срещу руска логистика в окупирания Крим и началото на военни реформи, които той определи като „непопулярни, но изключително важни“.
Той заяви също, че през седемте години работа в най-чувствителните сфери на държавната трансформация никога не е бил замесван в корупция.
„Въпросът е дали ще затворим очи и ще кажем: „Добре, нека всичко остане както е“, или ще кажем: „Стига“, каза Фьодоров.
Последиците в армията бяха незабавни. Полковник Павло Елизаров, заместник-командир на Военновъздушните сили, обяви оставката си, като заяви във Facebook, че „отстраняването на М. Фьодоров е голямо зло за отбранителната способност на страната“.
Елизаров, който беше назначен от Фьодоров през януари след успехите си начело на дроновото подразделение „Лазар“ към Националната гвардия, предупреди, че решението ще доведе до повече жертви и разрушения от руските ракетни и дронови атаки, тъй като реформата на противовъздушната отбрана беше сред основните приоритети на министъра.
Той заяви, че няма да продължи службата си във въоръжените сили, включително като резервист, като посочи семейни причини.
Редакционният екип на държавната медия UNITED24 Media също временно прекрати работата си и се присъедини към протестите.
„Днес украинците се събират в Киев, Лвов, Харков, Днипро, Одеса и други градове в страната на мирен протест. Ще се видим там“, написаха от медията.
Реакцията от Брюксел беше необичайно директна. Европейският комисар по отбраната и космоса Андрюс Кубилиус заяви пред украински медии, че освобождаването на Фьодоров е било „голяма изненада“ за Европейския съюз.
Той посочи, че е работил в тясно сътрудничество с министъра, особено по програмата за заем за подкрепа на Украйна на стойност 60 млрд. евро, и подчерта, че периодът под негово ръководство е донесъл реални резултати.
Кубилиус посочи украинските удари на голяма дълбочина срещу цели около Москва, Санкт Петербург, Омск и Крим, като заяви, че договорените оръжейни програми, производството на дронове и механизмите за финансиране трябва да продължат без прекъсване.
Според разследване на украинското издание „Украинска правда“, базирано на разговори с депутати от „Слуга на народа“, Зеленски е обяснил решението си с продължителния конфликт между Фьодоров и главнокомандващия украинската армия Олександър Сирски.
„Те живеят в два различни свята. Михайло иска да дигитализира всичко и да изгради системата около технологиите. Военните просто искат да бъдат чути“, е заявил според един от депутатите президентът.
Друг народен представител описал ситуацията като постоянен спор: Сирски обвинявал Фьодоров, че не осигурява необходимото за конкретни операции, а министърът отговарял, че всичко е предоставено, но се използва неправилно.
Според източниците Зеленски е заявил пред депутатите, че в идеалния случай би сменил както ръководството на военното министерство, така и командването на армията, но не може да направи и двете едновременно по време на война.
Президентът също така е критикувал Фьодоров за неизпълнението на обещаната реформа на системата за мобилизация, като е заявил, че Клименко може да „въведе ред“ в процеса на набиране на военнослужещи.
Според един от депутатите Зеленски е предупредил, че ако руският президент Владимир Путин обяви обща мобилизация на 23 септември, „никой повече няма да мисли за дигитални реформи“.
„Украинска правда“ допълва и друга версия, която широко се обсъжда в Киев - че конфликтът е бил засилен от недоволство сред влиятелни кръгове в украинската отбранителна индустрия, които са загубили достъп до договори при управлението на Фьодоров.
Според тази версия президентът в крайна сметка е застанал зад военното командване, което миналата есен е загубило инициативата на бойното поле, срещу министър, при когото Украйна е успяла да възстанови част от позициите си.
За протестиращите случилото се напомня на предишното отстраняване на популярни военни фигури.
29-годишната Татяна Богдановска, чийто брат е загинал в боевете в Харковска област през 2022 г., заяви пред „Киев Индипендънт“, че уволнението на Фьодоров е предателство към хората, загинали с надеждата, че страната ще се промени.
„Той започна да променя система, която е много стара и много корумпирана. Може би някой във властта не е готов за тези промени. Но ние сме готови и затова сме тук“, каза тя.
Самият Фьодоров намекна, че ролята му в украинската отбрана не е приключила.
„Ще продължа мисията си да победим врага чрез асиметрия, скорост на иновациите и силата на организацията“, заяви той.
Според източници от управляващата партия той остава част от екипа на президента, а следващата му позиция се очаква да стане ясна през следващата седмица.
