Цените на петрола се повишиха с над 3%, а европейските фондови пазари започнаха търговията със спад, след като новата ескалация между САЩ и Иран засили опасенията за енергийните доставки и последиците за световната икономика.
Цената на сорта Brent се изкачи над 86 долара за барел, като нарасна с около 3,4% до 86,15 долара, след като САЩ извършиха трета поредна нощ на удари срещу Иран, а президентът Доналд Тръмп обяви планове за блокада на иранското корабоплаване. Тръмп заяви също, че ще бъде въведена такса от 20% за товарните кораби, преминаващи през Ормузкия проток, като подчерта, че стратегическият воден път ще остане отворен „с или без Иран“.
Според Вашингтон предложената такса ще покрива разходите за осигуряване на сигурността на корабите, използващи един от най-важните търговски маршрути в света. Ходът представлява рязък обрат спрямо последните усилия за постигане на евентуално споразумение между Вашингтон и Техеран.
Европейските пазари реагираха негативно на нарастващото напрежение. Британският индекс FTSE 100 спадна с 0,5% до 10 445 пункта, германският DAX се понижи с 0,55%, френският CAC загуби 0,9%, основният италиански индекс падна с 0,7%, а испанският IBEX отчете спад от 1,07%.
Сред малкото печеливши бяха енергийните компании. Акциите на BP поскъпнаха с около 3%, а тези на Shell се повишиха с 1,7%. Ръстът дойде, след като BP съобщи в актуализация на финансовите си резултати, че очаква нетният ѝ дълг да спадне до между 22 и 23 млрд. долара в края на второто тримесечие спрямо 25,3 млрд. долара през първото. Компанията също прогнозира, че резултатите от търговията с петрол през периода ще бъдат „малко по-високи“ спрямо предходното тримесечие.
Виктория Сколър, ръководител на инвестиционния отдел в платформата Interactive Investor, заяви, че реакцията на пазарите отразява новата несигурност около ситуацията в Близкия изток.
„Това се случва дори след изключително силен период за търговията с петрол през миналото тримесечие, когато войната с Иран предизвика енергиен шок, който доведе до повече от двойно увеличение на печалбите спрямо година по-рано“, каза тя.
Според Сколър последните събития показват, че нестабилността в региона може да продължи, като по-високите цени на петрола подкрепят енергийните компании в краткосрочен план, но създават рискове за бъдещото им развитие.
„Продължаващите високи цени на петрола подкрепят акциите и приходите на BP в близък план, но перспективите пред компанията са силно зависими от развитието на конфликта с Иран, върху което тя няма контрол“, добави тя.
Цените на природния газ също се повишиха на фона на опасенията за сигурността на енергийните маршрути в Близкия изток. Европейският бенчмарк договор за газ в Нидерландия с доставка през август поскъпна с близо 3% до 52,8 евро за мегаватчас. Фючърсите за британския природен газ нараснаха с 3,3% до 128,27 пенса за терм, достигайки най-високото си ниво от над три месеца.
Дан Коутсуърт, ръководител на пазарния анализ в AJ Bell, заяви, че инвеститорите отново са насочили вниманието си към рисковете около Ормузкия проток.
„Инвеститорите имат усещането, че са върнати към началото на филм, който вече не са искали да гледат. Възможността корабите да преминават през Ормузкия проток отново е застрашена заради подновеното напрежение между Техеран и Вашингтон“, каза той.
По думите му пазарите все още запазват относително спокойствие заради надеждите за дипломатическо решение, но продължителна криза може сериозно да влоши настроенията.
„Колкото по-дълго продължава настоящата ситуация, толкова по-вероятно е доверието на пазарите да бъде сериозно засегнато“, предупреди Коутсуърт.
Британският фондов пазар се представи по-добре от много други европейски борси благодарение на силното присъствие на енергийни компании като BP и Shell. В същото време акциите на компании, свързани с туризма, търговията на дребно и строителството на жилища, бяха под натиск заради опасенията от по-високи цени на енергията, инфлация и лихвени проценти.
Китай отчита силен ръст на износа благодарение на изкуствения интелектМеждувременно Китай съобщи за значително увеличение на износа през юни, подкрепено от силното световно търсене на технологии, свързани с изкуствения интелект.
Износът, измерен в щатски долари, е нараснал с 27% на годишна база, което е най-силният ръст за последните четири месеца и надхвърля очакванията на икономистите за увеличение от 18,2%.
Вносът също е отбелязал значителен ръст, като се е увеличил с 36% след повишение от 27,4% през май. Търговският излишък на Китай през юни е достигнал 125,6 млрд. долара спрямо 105,4 млрд. долара месец по-рано.
Увеличението на износа се дължи основно на търсенето на полупроводници, компютърно оборудване и продукти, свързани с глобалния бум на изкуствения интелект.
Анализатори посочват, че силното представяне на износа може да компенсира част от икономическия натиск, причинен от слабото вътрешно потребление и продължаващата криза в сектора на недвижимите имоти.
Сюй Тянчън, старши икономист в Economist Intelligence Unit, заяви, че технологичният износ може да подкрепи китайската икономика през втората половина на годината.
„Продължаващата сила на износа, основно движена от изкуствения интелект, показва по-добри перспективи за второто полугодие, подкрепени от по-активна фискална политика, ускорени държавни разходи и умерено облекчаване на паричната политика“, каза той.
Той обаче отбеляза, че вътрешното потребление остава слабост, като продажбите на дребно почти не се подобряват, а инвестициите в дълготрайни активи намаляват.
Зависимостта на Китай от износа се увеличава. Според анализ на консултантската компания Gavekal Dragonomics чуждестранните продажби са представлявали 24% от общите приходи на производствения сектор през първите четири месеца на годината, което е най-високото ниво от присъединяването на страната към Световната търговска организация през 2001 г.
Главният икономист на Pinpoint Asset Management Джъуей Джан заяви, че силният износ вероятно ще продължи, но може да засили търговското напрежение между Китай и основните му партньори, особено в Европа.
„Смятам, че износът ще остане силен през втората половина на годината. В същото време това допълнително увеличава напрежението в търговските отношения между Китай и партньорите му, особено Европа“, каза Джан.
Анализаторите посочиха и поскъпването на полупроводниците като фактор за увеличаването както на износа, така и на вноса. Вносът от Южна Корея, един от водещите производители на чипове, е нараснал с 85% през юни, а покупките от Тайван са се увеличили с 41,1%.
Китайските митнически власти заявиха, че остават уверени в устойчивостта на износа през втората половина на годината, подкрепен от технологичните индустрии въпреки нарастващите външни предизвикателства.
