Бюджетните решения ще имат директно отражение върху стандарта на живот в страната и най-силно ще засегнат уязвимите групи, заявява омбудсманът Велислава Делчева, която внесе в Народното събрание становище по проектите на Закона за държавния бюджет на Република България и на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.
„Омбудсманът подкрепя усилията за ограничаване на злоупотребите с публични средства и за повишаване на ефективността на контрола при предоставянето на социални плащания. Същевременно следва да бъде гарантирано, че въвеждането на по-строги механизми за оценка и контрол няма да доведе до необосновано ограничаване на достъпа до социална подкрепа на лицата, които действително отговарят на законовите условия за нейното получаване“, пише Делчева, цитирана в прессъобщение.
По отношение на пенсионната система омбудсманът поставя въпроса за адекватността на доходите на възрастните хора спрямо ценовия натиск и инфлацията.
„Като омбудсман подкрепям предвиденото увеличение на минималната пенсия по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Наред с това обаче считам, че при определяне размера на пенсионните плащания следва да бъдат отчитани не само финансовите възможности на бюджета, но и реалното нарастване на разходите за живот, инфлационните процеси и социално-икономическите последици от присъединяването на Република България към еврозоната“, се посочва още в становището.
Делчева акцентира и върху съотношението между минималната пенсия и линията на бедност като предупреждава за риск от социално изключване на значителна част от пенсионерите.
Омбудсманът счита, че при обсъждането на законопроекта следва да бъде разгледана възможността размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да не остава под определения за страната размер на линията на бедност.
Според Делчева проблем остава и подкрепата за децата с увреждания. В становището си тя отново подчертава, че липсата на механизъм за годишна актуализация на тези помощи вече води до реална загуба на стойност и ограничен достъп до жизненоважни услуги - рехабилитация, здравеопазване и лекарства.
Сред темите, които омбудсманът отбелязва, са и запазването без промяна на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст, както и еднократната помощ за ученици, която остава в размер на 300 лв., непроменена от 2021 г.
В становището си Делчева предупреждава, че увеличаването на осигурителната тежест без съответен ръст на доходите може да доведе до допълнителен финансов натиск върху домакинствата. По отношение на предвиденото въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители омбудсманът посочва, че мярката може да бъде подкрепена единствено при наличие на ясен, нормативно уреден, финансово обезпечен и едновременно действащ компенсаторен механизъм.
Делчева обръща внимание и на липсата на планирани финансови средства в държавния бюджет и в тригодишната прогноза за изграждането на национална детска болница. Според нея е необходимо държавата да включи разходите за строителство в средносрочната макрорамка.
„Планирането на нула евро за следващите три години – до 2028 г. създава риск проектът отново да спре, след като свършат наличните 47 млн. за проектиране. Необходими са средства и за съпътстващата инфраструктура“, казва общественият защитник.
В заключение омбудсманът призовава Народното събрание при обсъждането и приемането на бюджетите за 2026 г. да гарантира, че фискалната политика няма да бъде за сметка на социалната защита на най-уязвимите групи в обществото, за да не се стигне до ограничаване на достъпа до основни права.
Законопроектите за държавния бюджет за 2026 година, бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще бъдат разгледани днес на първо четене от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание. Проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2026 година предвижда дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Законопроектът не предвижда увеличаване на възнаграждения чрез автоматични механизми. Сред заложените мерки са увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия и увеличение на приходите от облагането на хазарта.
Източник: БТА
