Само броени дни след като мощни земетресения опустошиха части от Венецуела, жителите на столицата Каракас погледнаха нагоре, за да станат свидетели на нова, стряскаща и необикновена гледка: небе, светещо в интензивно, наситено пурпурночервено, докато слънцето се спускаше под хоризонта.
Видеоклипове от феномена бързо наводниха социалните мрежи и предизвикаха вълна от спекулации, че апокалиптичното сияние е пряко свързано с неотдавнашното сеизмично бедствие. Докато моментът на събитието подхрани десетки конспиративни теории за т.нар. „светлини от земетресения“ и тайни оръжия, учените по атмосферна физика побързаха да успокоят духoвете, обяснявайки, че поразителното зрелище има далеч по-позната и земна причина. Известен на местно ниво като „кандилазо“ (candilazo), яркочервеният залез е резултат от специфична комбинация между слънчева светлина, фини прахови частици и уникални атмосферни условия.
Какво се случи в небето над Каракас?Вечерта на 30 юни небето над венецуелската столица придоби шокиращ червен нюанс, обливайки цели квартали в пурпурна светлина. Кадрите, заснети от десетки уплашени жители, показваха хоризонт, който буквално изглеждаше така, сякаш гори.
Спектакълът се разигра по-малко от седмица след като Венецуела бе ударена от изключително рядък сеизмичен феномен – две мощни земетресения, случили се в интервал от само 39 секунди, които причиниха огромни разрушения и взеха над 1700 жертви. Този минимален времеви прозорец накара хората онлайн веднага да потърсят връзка между трусовете и пламналото небе.
Няма обаче абсолютно никакви научни доказателства, че червеното небе е причинено от сеизмичната активност. Въпреки че прахът от десетките срутени сгради може леко да е увеличил концентрацията на фини частици в атмосферата на локално ниво, изследователите обясняват, че доминиращата причина е изцяло природно явление.
Какво представлява „кандилазо“?Терминът „кандилазо“ се използва широко във Венецуела и северните части на Южна Америка за описване на изключително ярки, огнени червени или оранжеви залези. Въпреки че наименованието е по-скоро поетично и регионално, отколкото строго научно, физиката зад него е отдавна разгадана.
Когато Слънцето наближи хоризонта, светлинните му лъчи трябва да изминат много по-дълъг път и да преминат през значително по-дебел слой от земната атмосфера в сравнение с обяд. По този дълъг път по-късите сини и виолетови дължини на вълната се разсейват от молекулите в атмосферата – процес, известен в науката като Разсейване на Релей. Това позволява на по-дългите червени и оранжеви дължини на вълната да доминират и да оцветят хоризонта.
Определение на НАСА: „Разсейването на Релей е ключов процес, който влияе върху преминаването на светлината през атмосферата. То е особено изразено в ултравиолетовата област, тъй като количеството светлина, което се разсейва, е много по-голямо при късите дължини на вълната (синьо/виолетово), отколкото при дългите (червено/оранжево).“
Ефектът става драматичен, когато в атмосферата има натрупани фини частици като прах, дим, морска сол или аерозоли. Те действат като филтър, който доразсейва синия спектър и прави червения цвят невероятно наситен и плътен.
Метеоролозите отбелязват, че в момента северните части на Южна Америка преминават през периодичен пасатен пренос на сахарски прах, пренасян на хиляди километри през Атлантическия океан. Тези огромни прахови маси допълнително са засилили интензивността на залеза над Каракас.
Имат ли общо земетресенията и залезите?Геофизиците са категорични: земетресенията не могат да бъдат предсказани по цвета на облаците, нито пък обикновените залези имат общо с движенията на тектоничните плочи.
Вярно е, че науката изследва т.нар. „светлини при земетресения“ (Earthquake lights). Това са изключително редки явления, които се дължат на мощни електрически разряди, генерирани от огромното напрежение в скалните маси по време на триенето им при трус. Те обаче се проявяват като кратки, резки проблясъци или синкави искри ниско до земята за броени секунди и нямат нищо общо с равномерното, продължително и мащабно пурпурно сияние на кандилазо в небето.
Експертите напомнят, че смъртоносните трусове във Венецуела са чисто геоложко събитие – резултат от приплъзване по границата между Карибската и Южноамериканската тектонична плоча, където плитките отседи (трансформени разломи) редовно генерират мощна сеизмична активност.
Забележителните сцени над Каракас просто илюстрират как две напълно независими природни събития могат да се застъпят във времето. Земетресенията бяха геоложки, а кървавото небе – атмосферно. Заедно те създадоха зловещ, но и красив визуален феномен – доказателство за невероятните и понякога плашещи проявления на природата.
