Българите продължават да държат все повече пари в банките. Към края на май 2026 г. депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, достигат 56,335 млрд. евро, показват данните на Българската народна банка. Това е ръст от 19,3% спрямо май 2025 г., макар темпът леко да се забавя спрямо април, когато годишното увеличение беше 19,9%.
На пръв поглед числата изглеждат като добра новина – повече пари в банките означава по-голям финансов буфер за част от домакинствата. Но статистиката не казва само това. Тя показва и нещо друго: въпреки инфлацията, ниската доходност по депозитите и по-високите разходи за живот, банковият депозит остава най-познатото и най-предпочитано място за съхранение на спестяванията.
Общият размер на депозитите на неправителствения сектор – домакинства, бизнес и финансови предприятия – достига 84,992 млрд. евро в края на май. Това е 68,9% от прогнозния БВП на страната и ръст от 16,2% на годишна база. Само месец по-рано сумата е била 84,572 млрд. евро.
Защо парите в банките растат
Увеличението на депозитите може да се чете по няколко начина. От една страна, част от домакинствата очевидно успяват да заделят повече средства – заради по-високи доходи, предпазливост преди големи покупки или отлагане на разходи. От друга страна, ръстът на депозитите не означава непременно, че всички българи спестяват повече. В банковата статистика се вижда общата сума, но не и как е разпределена тя между различните групи домакинства.
Това е важно, защото високият общ размер на депозитите може да съществува едновременно с усещане за финансов натиск при много семейства. Едни трупат резерви, други използват спестяванията си, а трети изобщо нямат свободен ресурс за заделяне.
Допълнителен фактор е и предпазливото поведение на хората. Когато разходите са по-трудно предвидими, много домакинства предпочитат да държат парите си на леснодостъпно място, дори доходността да не е висока. Банковият депозит не носи голяма печалба, но дава сигурност, ликвидност и усещане за контрол.
Спестяванията растат, но кредитите също
Картината става по-пълна, когато се погледнат и кредитите. По данни на БНБ кредитите за домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата, са 30,906 млрд. евро в края на май 2026 г. Те нарастват с 20,8% на годишна база. Жилищните кредити достигат 18,266 млрд. евро и се увеличават с 26,6% спрямо година по-рано, а потребителските кредити са 11,631 млрд. евро с годишен ръст от 14,2%.
Това означава, че банковата система отчита едновременно силен ръст на спестяванията и продължаващо нарастване на задлъжнялостта на домакинствата. Част от хората държат повече средства в банките, докато други поемат нови кредити – най-вече за жилище или текущо потребление.
Затова депозитите не трябва да се разглеждат изолирано. Те са само едната страна на личните финанси. Другата са заемите, месечните вноски, лихвите и способността на домакинствата да посрещат разходите си при промяна в доходите.
Депозитът е сигурен, но не винаги пази покупателната способност
Най-големият въпрос за спестителите остава не само колко пари държат в банката, а какво могат да купят с тях след време. При инфлация част от стойността на парите се губи, ако доходността по спестяванията е по-ниска от поскъпването на стоките и услугите.
По данни на НСИ годишната инфлация през май 2026 г. е 6,9%, а инфлацията от началото на годината е 3,8%. Това означава, че за много домакинства реалният въпрос не е само дали да спестяват, а как да подредят парите си – каква част да остане като бърз резерв, каква част да бъде в депозит и дали за по-дългосрочните средства има по-подходящи решения.
Депозитът има своята роля – особено за авариен фонд, предстоящи разходи или пари, които трябва да останат лесно достъпни. Но когато става дума за дългосрочно спестяване, само държането на пари в банка невинаги е достатъчно, за да се запази реалната им стойност.
Бизнесът също държи повече средства в банките
Данните на БНБ показват ръст и при фирмените депозити. Депозитите на нефинансовите предприятия достигат 26,329 млрд. евро в края на май 2026 г., което е увеличение от 10,2% спрямо май 2025 г. Депозитите на финансовите предприятия са 2,327 млрд. евро и нарастват с 13,9% на годишна база.
При бизнеса подобен ръст може да означава по-добра ликвидност, но и изчакване. Компаниите могат да държат средства в банките за бъдещи инвестиции, за оборотен капитал или като защита при несигурна икономическа среда. Както при домакинствата, голямата сума по депозитите не винаги означава готовност за повече разходи – понякога означава точно обратното: предпазливост.
Какво показва тази статистика
Данните за май 2026 г. потвърждават, че банковите депозити остават основен инструмент за съхранение на пари в България. Домакинствата държат над 56 млрд. евро в банките, а общите депозити на неправителствения сектор са почти 85 млрд. евро.
Но зад тези числа има по-сложна картина. Спестяванията растат, но растат и кредитите. Парите в банките се увеличават, но инфлацията продължава да влияе върху покупателната им способност. А високият общ размер на депозитите не означава, че всички домакинства имат еднаква финансова сигурност.
Затова най-важният извод не е просто, че българите спестяват повече. По-важното е как управляват тези спестявания – дали имат резерв за непредвидени разходи, дали следят условията по депозитите, дали сравняват лихвите и таксите и дали мислят за парите си не само като сума в сметка, а като част от личния финансов план.
