Politico включи Румен Радев в компанията от четирима нови министър-председатели, които ще се присъединят към лидерите на ЕС в Брюксел и ще променят политическата аритметика в най-влиятелния орган за вземане на решения в блока. От последната среща на Европейския съвет преди осем седмици промените в ръководството на четири държави членки създадоха нова несигурност относно това как лидерите ще заемат позиции по най-големите спорове в ЕС - тези страни са България, Унгария, Словения и Латвия.
Промените настъпват точно в момент, когато правителствата се подготвят за битки по повод следващия бюджет на блока в размер на 2 трилиона евро, енергийната политика и външните работи.
Над срещата на върха на 18 юни витае и друг въпрос: кой ще наследи ролята, която дълго време заемаше Виктор Орбан? Бившият унгарски премиер години наред дразнеше колегите си, като блокираше, забавяше и преговаряше по решенията на ЕС, най-вече в помощ на Украйна. Сега, когато Орбан вече не е на поста си, дипломатите търсят признаци за това къде може да възникне опозиция в следващия етап от работата на Съвета.
Румен Радев вече е пречка в ЕС: може ли да е новият Орбан?
Един от акцентите пада върху българския премиер. От брюкселското издание смятат, че пристигането му може да затрудни усилията за запазване на единния фронт на ЕС по въпроса за Украйна.
Зад тази теза стоят и реални аргументи. Миналата година Радев заяви, че Киев е „обречен“ във войната срещу Русия, и се противопостави на увеличаването на военната помощ от ЕС, говорейки против „изсипването на още оръжия“ в Украйна. Той също така обвини европейските лидери, че подкрепят контраофанзивата на украинската армия, като заяви, че тя е довела до „стотици хиляди“ жертви.
Радев влезе по запомнящ се начин в сблъсък с украинския президент Володимир Зеленски по време на тяхна среща през 2023 г. у нас, когато украинският лидер публично го упрекна за прокремълските позиции. Този епизод постави Радев в лагера, в който влиза и словашкият премиер Роберт Фицо – друг чест критик на западната подкрепа за Украйна, който поддържа по-топли връзки с Москва, смятат от медията.
Няколко източника от Брюксел вече са нащрек. Както вече стана ясно от изявления на външния ни министър Велислава Петрова-Чамова, и те казват, че България може да се превърне в пречка в преговорите за бъдещи санкции срещу Русия. ЕС се надява да одобри 21-ви пакет от санкции през следващите месеци, но страната ни вече „се съпротивлява“, посочва цитиран от Politico дипломат от ЕС. Според него източникът на възраженията на България остава неясен.
Българският външен министър заяви, че страната ни е против включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък, а също така не е съгласна с "редица елементи" по "енергийна линия", отнасящи се до "енергийната стабилност на страната".
Все пак друг цитиран дипломат изразява съмнение дали Радев би бил склонен или способен да играе ролята на обструкционист, каквато Орбан дълго време заемаше в Европейския съвет.
Петер Мадяр: ще продължи ли някои политики на Орбан?
Изданието обръща внимание на новата политика на унгарското правителство в ЕС под ръководството на Петер Мадяр, доказал се вече като конструктивен и проевропейски лидер. Само че големият въпрос е дали той ще продължи да поддържа части от дневния ред на Орбан, тъй като партията му "Тиса" също е част от Европейската народна партия (ЕНП).
В областта на енергетиката Мадяр, който е силен поддръжник на Украйна, обеща да премахне зависимостта на Унгария от руския внос, но едва до 2035 г., което е значително по-късно от целта на ЕС за 2027 г.
По въпроса за миграцията той даде сигнали за подобна приемственост от предишния кабинет - планира да запази граничната ограда, издигната от Орбан през 2015 г., и се противопоставя на квотите на блока за преразпределяне на мигранти, което го привежда в обща линия с лидери като датската министър-председателка Мете Фредериксен и полския премиер Доналд Туск.
Янез Янша: не е препятствие за Украйна, но може да създаде проблеми по темата "Израел"
Друг ребус за разрешаване е новият словенски лидер Янез Янша - добре позната фигура в Брюксел, която се завръща в Европейския съвет за четвърти мандат като министър-председател на Словения. Неговото завръщане добавя още един десен популист към състава - човек, който сам се определя като почитател на Доналд Тръмп и поддържа конфликтни отношения с медиите.
Янша наистина спазва някои тенденции, подобни на тези на Орбан. Но има една основна разлика: словенският лидер е сред най-решителните поддръжници на Украйна, като подкрепя както военната помощ, така и кандидатурата на Киев за членство в ЕС. Той също така посети Украйна в първите седмици на мащабната руска инвазия в знак на солидарност.
Относно Израел Янша би могъл да се окаже по-голямо препятствие. Няколко държави от ЕС искат да наложат санкции на израелския министър на националната сигурност с твърда линия Итамар Бен-Гвир заради отношението към европейците, задържани на борда на флотилия с хуманитарна помощ, пътуваща към Газа, според проекта за заключения от срещата на върха от 12 юни. Очаква се обаче Янша да се противопостави на такива мерки - заедно с държави като Германия и Чехия.
През последните седмици той отмени словенското оръжейно ембарго срещу Израел и вдигна забраната за влизане както за Бен-Гвир, така и за израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който е издирван от Международния наказателен съд в Хага за военни престъпления в Ивицата Газа. Впоследствие Израел обяви планове за откриване на посолство в Любляна - ход, който Янша приветства като „нова ера в отношенията между Словения и Израел“.
Андрис Кулбергс: новият човек в Брюксел, който ще подкрепя мощно Киев
Миналия месец латвийският парламент гласува за назначаването на бизнесмена, превърнал се в политик, Андрис Кулбергс за нов министър-председател, след като политическа криза, предизвикана от поредица случайни нахлувания на украински дронове във въздушното пространство на Латвия, доведе до оставката на бившия премиер Евика Силина. Кулбергс за първи път влезе в парламента през 2022 г., не принадлежи към никоя партия и никога не е бил министър, но се ползва с подкрепата на широка коалиция. Само четири месеца преди общите избори в Латвия приоритетът на правителството му е да укрепи отбраната на страната срещу дронове, за да може да реагира по-ефективно на бъдещи нарушения на въздушното пространство.
Снимка: Facebook.com/Andris Kulbergs
Това се случва в момент, когато лидерите на блока се готвят да обсъдят в четвъртък и петък как да осигурят сигурността на въздушното пространство по източния фланг - според проектозаключенията на срещата на върха - и да изразят „пълна солидарност“ с държавите членки, изложени на такива заплахи.
Латвийският министър-председател се ангажира да продължи твърдата подкрепа на Рига за Украйна, като още в първите дни от мандата си подписа споразумение с Киев за дронове. Латвия е сред държавите в ЕС с най-големи разходи за отбрана и се нарежда до другите „ястреби“ спрямо Русия – Полша, Литва и Естония.
Politico отчита неговата поява на политическата сцена, но не го счита за препятствие по някоя от основните теми.
