В публикуваните тази сряда актуални данни за състоянието на здравеопазването у нас, съобщават от пресцентъра на НСИ. Националната статистика разкрива плашеща реалност за кадровия срив в сектора към края на миналата година, като област Разград се очертава като едно от най-критичните места поради остър недостиг на специалисти. Огромната част от лекарите в страната масово навлизат в пенсионна възраст, което поставя под сериозен въпрос достъпа до нормално лечение извън големите университетски центрове.
Разград на дъното по медици
Данните на статистическия институт показват огромни и зловещи диспропорции на територията на страната. Докато в области като Плевен и Пловдив има висока концентрация на лекари, област Разград се намира на дъното по осигуреност на населението. В лудогорския регион се падат едва 29,4 лекари на 10 000 души население, което е сред най-ниските нива в цяла България.
Ситуацията при стоматолозите е абсолютно сходна – Разград заема второто най-ниско място в страната с едва 6,5 лекари по дентална медицина на 10 000 души, изпреварвайки по този показател единствено София-област. Експертите напомнят в своите методологични бележки, че „лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място“, но локалният дефицит на кадри остава стряскащ за местните пациенти.
Пенсионери лекуват болните у насВъзрастовата структура на българските лекари показва дълбока и системна кадрова криза. Общо 54,6% от всички практикуващи доктори в страната вече са преминали 55-годишна възраст. Най-голям е делът на медиците във възрастовата група между 55 и 64 години (29,2%), следвани плътно от тези между 65 и 74 години (20,2%), а работещите лекари на възраст над 75 години са 5,2%.
Истински структурен колапс се наблюдава в извънболничната помощ. Там над три четвърти, или точно 75,2% от лекарите, са на възраст над 55 години. В същото време младите кадри до 35 години в цялата страна остават малцинство – едва 19,6% от общия медицински състав.
Частните болници поглъщат леглата
Въпреки хроничния кадрови глад, общият брой на болничните легла в страната нараства с 1,5% и достига 56 925, разпределени в 338 заведения. Статистиката обаче улавя ясна тенденция към преливане на легловия фонд към частния сектор. Частните болници вече контролират близо една трета – точно 31,3% от целия леглови фонд в България, докато публичните държавни и общински заведения запазват относително постоянна структура, но губят пазарен дял.
Общо на основен договор в страната практикуват 30 409 лекари, което е увеличение с 260 души спрямо предходната година, но прогресивното застаряване буквално изяжда този минимален ръст.
