САЩ и Иран обявиха предварително споразумение за прекратяване на повече от тримесечен конфликт, което породи надежди за стабилизиране на ситуацията в Близкия изток, но остави и редица ключови въпроси без отговор - включително иранската ядрена програма, регионалното влияние на Техеран и бъдещето на Ормузкия проток.
Пробивът беше съобщен първо от пакистанския премиер Шехбаз Шариф, чиято страна участваше като посредник в преговорите. Малко по-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди развитието, заявявайки, че „споразумението с Ислямска република Иран вече е финализирано“ и го определи като път към траен мир и регионална сигурност.
Според предварителните договорености двете страни се съгласяват на незабавно прекратяване на военните действия. Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади заяви, че войната е приключила „на всички фронтове, включително Ливан“, а официалната церемония по подписването се очаква да се проведе в Швейцария в петък.
Един от най-важните елементи на споразумението е свързан с Ормузкия проток – ключов морски маршрут, през който преминава около една пета от световните доставки на петрол. Тръмп заяви, че е разрешил премахването на американската морска блокада и повторното отваряне на протока, като заяви: „Корабите по света, запалете двигателите. Нека петролът потече“. По-късно той уточни, че пълното отваряне ще стане след подписването и приключване на операции по разминиране.
Временното затваряне на протока по време на конфликта наруши глобалните енергийни пазари, повиши цените на петрола и газа и допринесе за инфлационен натиск в много държави. Новината за споразумението веднага се отрази на финансовите пазари – сортът Brent поевтиня с над 4%, а американският WTI достигна най-ниските си нива от началото на март. Азиатските борси отчетоха ръстове, като водещите индекси в Токио и Сеул се повишиха с над 5%.
Въпреки оптимизма остават сериозни неизвестни. Споразумението не изглежда да решава окончателно споровете около иранската ядрена програма, ракетните възможности на страната, регионалните ѝ съюзници и въпросите за човешките права. Анализатори предупреждават, че много от причините за конфликта остават нерешени и че сделката може само да отложи бъдеща ескалация.
Появиха се и противоречиви информации относно условията. Ирански медии твърдят, че е предвидено постепенно освобождаване на замразени ирански активи и облекчаване на санкции в рамките на 60-дневен период за договаряне на окончателно споразумение. Вашингтон засега не е потвърдил тези детайли.
Европейски лидери приветстваха развитието, но подчертаха, че предстои още работа. Британският премиер Киър Стармър определи споразумението като важна стъпка, но заяви, че Иран не трябва да притежава ядрено оръжие. Френският президент Еманюел Макрон настоя за бързо възстановяване на свободното движение в Ормузкия проток, а германският канцлер Фридрих Мерц подчерта, че сделката може да укрепи глобалната икономическа стабилност, ако бъде изпълнена ефективно.
ООН също приветства развитието. Генералният секретар Антониу Гутериш го определи като „критична стъпка“ към прекратяване на конфликта и благодари на посредниците от Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Египет и Турция.
Съобщението идва на фона на напрегнат уикенд с нови израелски удари срещу цели, свързани с „Хизбула“ в Бейрут. Тръмп публично разкритикува израелския премиер Бенямин Нетаняху, като заяви, че операцията рискува да подкопае дипломатическите усилия. Иран също осъди ударите и предупреди, че няма да останат без отговор.
Макар пазарите да реагираха положително, експерти предупреждават, че връщането към нормални условия може да отнеме месеци. Хиляди кораби все още са засегнати от нарушения в морските маршрути в Персийския залив, а остава и рискът от мини и щети по енергийната инфраструктура. Според специалисти възстановяването на нормалния трафик и веригите за доставки ще бъде по-сложно от самото подписване на споразумението.
Засега и Вашингтон, и Техеран представят договореността като начало на нов дипломатически етап. Въпреки това, с редица нерешени въпроси и предстоящи преговори след подписването, устойчивостта на споразумението остава несигурна. Бъдещето му ще зависи от това дали в следващите седмици ще се постигне напредък към по-трайно уреждане или ще се стигне до нова ескалация.
